Майкъл Конъли: Черното ехо

Очите й бяха фиксирани върху някаква далечна точка. В гласа й вече нямаше никакво вълнение. Говореше равно и спокойно. Нямаше нужда Бош да я подканва. Останалото излезе само от нея.

– Не бях там – повтори тя. – Рурки ми се обади. Каза ми, че Медоус, както знаеш, е умрял, без да им даде разписката за заложната къща. Той каза, че щял да го направи да изглежда като свръхдоза. Копелето наистина си призна, че познавал хора, които са го правили и преди, много, много отдавна, и са се измъкнали. Разбираш ли? Говореше за брат ми. Когато чух това от него, вече бях убедена, че постъпвам правилно… Все пак се нуждаеше и от моята помощ. Бяха претърсили жилището на Медоус, но не бяха открили разписката. Това означаваше, че Франклин и Делгадо трябваше да разбият заложната къща и да вземат обратно гривната. Рурки поиска да му помогна за трупа на Медоус. Не знаеше какво да прави с него.

Тя знаела от досието му, че е бил прибиран за скитничество при язовира. Ней било трудно да убеди Рурки, че там е най-доброто място да оставят трупа.

– Знаех обаче, че язовирът е в района на холивудския участък и ако не получиш ти повикването, то поне ще чуеш за случая и ще проявиш някакъв интерес, след като Медоус бъде идентифициран. Разбираш ли, аз знаех за теб и Медоус. А пък Рурки се беше побъркал съвсем. Ти беше спасителната сламка, ако се наложеше да зарежа всичко и да ги предам. Не можех да оставя Рурки да се измъкне отново.

Тя огледа разсеяно редицата от каменни гробове и вдигна ръка, но после я отпусна обратно в скута си. Още един жест на примирение.

– После поставихме тялото му в джипа и го покрихме с едно одеяло, а Рурки се върна обратно в къщата да направи един последен оглед. Аз останах навън. Намерих една манивела отзад. Взех я и ударих пръстите на Медоус с нея. Така някой щеше да разбере, че е убийство. Спомням си съвсем ясно звука, когато се счупиха костите. Така изпращяха, че си помислих дали и Рурки не е чул…

– Ами Шаркай? – запита Бош.

– Шаркай… – Тя изрече името му разчленено, сякаш за първи път се опитваше да го произнесе. – След разпита му казах на Рурки, че момчето не беше видяло лицата ни при язовира. То дори е помислило, че аз съм мъж. Обаче направих грешка, споменавайки как сме обсъждали неговото хипнотизиране. Макар че те бях спряла и вярвах, че няма да го направиш без мен, Рурки не ти се довери. И свърши тази работа с Шаркай. Когато после ни извикаха там и го видях, аз…

Тя не довърши, но Бош поиска да узнае всичко.

– Ти какво?

– По-късно се скарах на Рурки и му казах, че се отказвам от всичко, понеже е излязъл извън контрол и убива невинни хора. Той отговори, че нямало как да спрем сега, понеже Франклин и Делгадо вече били в тунела и нямал връзка с тях. Когато вкарали вътре взривните материали, те изключили радиостанциите си. Иначе било рисковано. Той каза, че нямало как да спрем, без да се пролее още кръв. После, през следващата нощ почти бяхме прегазени. Това е бил Рурки, сигурна съм.

Еленър разказа как двамата продължили да играят играта на безгласно недоверие и съмнение след това. Проникването в „Бевърли Хилс Сейф ен Лок“ продължило по плана, а Рурки отклонил Бош и всички други, които са предложили да се спусне екип под земята. Трябвало да остави Франклин и Делгадо да извършат всичко докрай, макар вече да нямало никакви диаманти в личния сейф на Трап. Рурки не искал дори сам да слезе долу, за да ги предупреди.

Еленър най-после довършила играта, когато последвала Бош долу в тунелите и убила Рурки. Той гледал нея, докато се свличал по стената надолу към черната вода.

– И това е цялата история – рече тя тихо.

– Колата ми е в тази посока – каза Бош, ставайки от пейката. – Сега ще те закарам обратно.

Стигнаха до колата му на алеята и Бош забеляза как погледът й се плъзна по прясно изкопаната пръст върху гроба на Медоус, преди да се качи вътре. Той се запита дали Еленър беше гледала от федералната сграда, докато ковчегът се спускаше надолу. Подкарвайки към изхода, Хари запита:

– Защо не си могла да се откажеш? Това, което се е случило с брат ти, е било в друго време, на друго място. Защо не се отказа?

– Нямаш представа колко пъти съм си задавала този въпрос и колко пъти не съм могла да си отговоря. Дори и сега не знам.

Спряха на светофара на „Уилшайър“ и Бош се питаше какво да прави по-нататък. За пореден път тя прочете мислите му и усети обзелата го нерешителност.

– Ще ме арестуваш ли сега, Хари? Трудно ще ти бъде да докажеш нещо. Всички са мъртви. А може да заприлича, сякаш си бил замесен и самият ти. Ще поемеш ли този риск?