Майкъл Конъли - Черното ехо

С любов, Майкъл

Тя сгъна внимателно писмото и го прибра.

– Какво е това „С“? – запита Бош.

– „Стареца“.

– Аха.

Тя беше дошла малко на себе си. Лицето й добиваше отново онова твърдо изражение, което Бош беше видял първия ден, когато я срещна. Очите й се отправиха към лицето му, оттам към гърдите и ръката в превръзката.

– Нямам микрофони по себе си, Еленър – рече той. – Тук съм заради себе си. Исках да разбера всичко заради мен самия.

– Не гледах за това – рече тя. – Знаех, че няма да носиш микрофон. Мислех си за ръката ти. Хари, ако ми вярваш вече за нещо, ако въобще можеш, то повярвай ми, когато ти казвам, че не съм искала някой да пострада. Не, никой не трябваше да пострада… Всички трябваше да загубят, но това беше всичко. След онзи ден – при мемориала – започнах да търся, да ровя и накрая открих какво се беше случило с брат ми. Използвах Ърнст във Външните работи, Пентагона, баща си, използвах каквото можах и открих всичко за брат си.

Тя потърси очите му, но той предпочете да-скрие какви мисли се таяха зад тях.

– И?

– И всичко беше, както ти го разказа Ърнст. Някъде към края на войната тримата капитани, триадата, започват да вземат все по-дейно участие в пренасянето на хероин към Щатите. Един от каналите е бил Рурки и неговите хора от посолството – военната полиция. В това число Медоус, Делгадо и Фраюшин. Търсели са по баровете из Сайгон такива, които пребивават за кратко време, и са им отправяли предложение: няколко хиляди долара, за да прекарат запечатана дипломатическа пратка през митницата. Нищо повече. Те са могли да им издействат временен статут на куриери, да ги качат на самолета и някой да ги чака в Лос Анджелис, за да получи пратката. Брат ми е бил един от тези, които са приели предложението… Обаче Майкъл си имал свой собствен, план. Не е било необходимо да си гений, за да се досетиш какво пренасяш. Сигурно си е помислил, че ще може да се добере дотук, а после да направи хубавичка сделка с някой друг. Не знам колко добре е бил измислил всичко и дали е стигнал донякъде, но това вече няма значение. Намерили са го и са го убили.

– „Те“ ли?

– Не знам кой. Сигурно хора, които са работили за капитаните. И за Рурки. Изглеждало е отлично. Той бива убит по един начин, чрез който са могли да накарат всички – и армията, и семейството му, и който и да е – да си мълчат. Случаят е бил „изяснен“ набързо, и толкова.

Бош седеше до нея, докато тя разказваше останалата част от историята, и не я прекъсна, докато не свърши.

Тя каза, че първият, когото открила, бил Рурки. И той, за нейна изненада, работел в Бюрото. Тя използвала някакви връзки и се прехвърлила от Вашингтон в неговия екип. Последното й име било различно от това на брат й. Рурки така и не разбрал коя е тя. След това лесно открила Медоус, Франклин и Делгадо, които били по затворите. Нямало къде дай избягат.

– Рурки беше ключът към всичко – рече тя. – Започнах да работя върху него. Предполагам, ти би казал, че съм го прелъстила със своя план.

Бош почувства как нещо се скъса вътре в него, някакво последно чувство към нея.

– Съвсем ясно му показах, че искам да направя голям удар. Знаех, че ще си падне, понеже той винаги е бил корумпиран, още от онова време. А беше и алчен. Една нощ ми разказа за диамантите, кой е помогнал на ония двамата за кутиите им, пълни с диаманти. Оттук нататък не беше трудно да планираме цялата работа с Бин и Тран. Рурки вербува другите трима и използва някакви свои връзки, за да им издейства предсрочно освобождаване и изпращане в „Рота Чарли“. Планът беше отличен и Рурки си мислеше през цялото време, че всъщност е негов. Точно това го правеше отличен за мен. Накрая щях да изчезна с цялото съкровище. Бин и Тран щяха да бъдат лишени от това, което бяха събирали през целия си живот, а другите четирима щяха да вкусят насладата от най-големия удар в живота си, а после щяха да изгубят всичко. Това щеше да е най-добрият начин да ги нараня. Обаче никой извън кръга на виновните не трябваше да пострада… Просто така стана.

– Медоус задържа гривната – рече Бош.

– Да. Задържа я. Аз я видях в списъка със заложени вещи, който получихме от ЛАПД. Такива списъци се получаваха редовно, но въпреки това изпаднах в паника. Списъците отиваха до всички екипи, които се занимават с кражби в страната. Помислих си, че може да бъде забелязана от някого, да бъде дръпнат Медоус и той да изпее всичко. Казах на Рурки и той също изпадна в паника. Изчака, докато понапреднат с втория тунел, след което заедно с другите двама притиснаха Медоус. Аз не бях там.