– Намери военните досиета на Медоус, Рурки, Франклин и Делгадо. Това ще ти помогне да свържеш всичко. Те са били във Виетнам по едно и също време, в една и съща служба. Оттам започва цялата тая история. Когато се добереш дотам, обади ми се и аз ще се опитам да попълня празнините, които ти не си успял.
В този момент изведнъж Бош се почувства уморен от цялата шарада, дирижирана от неговото управление и ФБР. Мисълта за онова момче – Шаркай – продължаваше да го спохожда. С нея се връщаше и гледката с лежащия по гръб Шаркай. Главата, отметната под неестествен ъгъл, кръвта… Щяха да прескочат и неговия случай, сякаш не беше съществувал изобщо.
– Има и едно четвърто нещо – рече той. – За едно хлапе.
Когато завърши историята с Шаркай, Бош запали мотора на колата и откара Бремер обратно до алеята с неговата собствена кола. Телевизионните репортери си бяха отишли от гробището и един човек буташе пръстта в гроба на Медоус, а друг до него се подпираше на лопатата и го наблюдаваше.
– Вероятно ще трябва да си търся работа, след като излезе статията ти – рече Бош, докато гледаше гробарите.
– Няма да показвам никъде, че това, което изнасям, съм го научил от тебе. Освен това, когато се добера до военните досиета, те сами ще заговорят. Мисля, че ще успея да изкопча нещичко и от официалните говорители на управлението, та ще наглася нещата, сякаш това, което изнасям, е дошло от тях. И накрая ще добавя: „Детектив Хари Бош отказа да коментира случая.“ Харесва ли ти така?
– Ще ми трябва нова работа, когато излезе статията.
Бремер остана загледан в детектива за по-дълго време.
– Ще отидеш ли до гроба?
– Може би. След като ме оставиш сам.
– Тръгвам. – Той отвори вратата на колата и слезе, но после се обърна и се наведе към Бош.
– Благодаря ти, Хари. Ще стане хубава статия. На доста хора ще им затреперят гащите.
Бош погледна репортера и тъжно поклати глава.
– Не, няма.
Бремер се вторачи в Бош, почувства се неловко и му махна с ръка. После затвори вратата на колата на Хари и се отправи към своята. Репортерът не беше ръководен от някакво чисто чувство за справедливост или от ролята си на куче пазач на обществото. Той просто искаше такава история, каквато другите репортери нямат. Бремер мислеше за това и може би за книгата, която щеше да издаде по-късно, за телевизионния филм, за парите и славата, подхранваща човешкото его. Именно това бяха неговите мотиви, а не гневът, който накара Бош да му разкаже историята. Бош знаеше това и го прие. Такъв беше пътят, по който ставаха нещата в живота.
Той продължи да гледа как гробарите довършват работата си. След известно време слезе от колата и приближи гроба. Отстрани на знаменцето имаше малък букет цветя. Те бяха от службата за погребване на ветерани. Бош гледаше гроба и не знаеше какво трябва да изпитва. Може би някакво сантиментално чувство или пък угризения. Медоус беше влязъл под земята този път завинаги. Бош погледа още малко, после вдигна очи и видя федералната сграда. Тръгна в тази посока. Чувстваше се като призрак, излязъл от гроба да дири справедливост. Или по-скоро мъст.
***
Ако беше изненадана, че тъкмо Бош е позвънил на вратата, Еленър Уиш не го показа. Хари беше извадил значката си пред пазача на първия етаж и той му беше посочил асансьора. През почивните дни нямаше служител в приемната. Еленър му отвори. Беше облечена в избелели джинси и бяла блуза. На колана й нямаше оръжие.
– Мислех си, че ще дойдеш, Хари. Беше ли на погребението?
Той кимна, но не направи никакво движение към вратата, която тя държеше отворена. Еленър го погледа известно време и веждите й се извиха, за да й придадат онова прекрасно любопитно изражение.
– Хайде де, ще влезеш ли, или ще стоиш отвън цял ден?
– Мислех си дали да не се разходим. Да поговорим насаме.
– Трябва да си взема електронната карта, за да мога после да вляза. – Тя понечи да се обърне, но спря и рече: – Съмнявам се да си чул това, понеже още не е съобщено официално, обаче са намерили диамантите.
– Какво?
– Да. Установили са, че Рурки е ходил до някакво хранилище за ценности в Хънтингтьн Бийч. Намерили са разписки отнякъде. Тази сутрин получиха съдебно решение и отвориха сейфа му. Слушах всичко по радиостанцията. Казаха, че имало стотици диаманти. В момента търсят човек да ги оцени. Оказахме се прави, Хари. Наистина бяха диаманти. Ти беше прав. Намерили са също и другите неща от личните сейфове на „Уестленд Нешънъл“. Били в друга касета. Рурки не се е отървал от тях. Собствениците им ще си ги получат обратно. Ще има пресконференция, но се съмнявам, че ще кажат на кого са принадлежали двата сейфа.
Читать дальше