Майкъл Конъли - Черното ехо

– Мислиш ли, че ще проникнат тази нощ? – запита Уиш.

– Трудно е да се каже. Без Медоус са с един по-малко. Може да са изостанали от плана.

Бяха казали на Ейвъри III да се прибере вкъщи и да бъде готов за повикване. Собственикът се беше съгласил, но остана скептично настроен по отношение на целия сценарий, който Бош и Уиш му представиха.

– Ще се наложи да ги опипаме отдолу, под земята – рече Бош, държейки волана в ръце, сякаш караше. – Иначе не бихме могли да отворим вратата на трезора достатъчно бързо.

Бош погледна разсеяно наляво, по протежение на „Уилшайър“. Видя бял форд с полицейски гуми, спрян до бордюра на около една пряка от тях. Беше спрян точно до един пожарен кран и вътре имаше двама души. Ясно, още си имаше компания.

Бош и Уиш стояха до неговата кола, която беше паркирана на втория етаж на гаража, в южния му край с предницата към стената. Гаражът беше изненадващо празен от повече от час, но затвореното пространство миришеше силно на отработени газове и гума. Бош беше сигурен, че миризмата на гума от спирачки идеше от неговата кола. Проследяването от Малък Сайгон, придружено от рязко спиране и потегляне, беше извадило душата на „новата“ му кола. От мястото, където стояха, можеха да виждат булевард „Уилшайър“ нагоре и надолу, а така също и хранилището, което се намираше на половин пряка на запад от гаража. На края на булеварда небето беше розово, а залязващото слънце – наситено оранжево. Вечерните светлини започнаха да се появяват тук-там из града, а движението по улиците намаляваше. Бош погледна на изток по „Уилшайър“ и видя бялата кола, спряна до тротоара, с двете фигури, подобни на сенки зад стъклото.

В осем часа процесия от три автомобила, от които последният беше патрулна кола от Бевърли Хилс, мина рампата и прекоси празното пространство на паркинга до мястото, където стояха Бош и Уиш.

– Е, ако нашите момчета от тунела имат съгледвач в някоя от онези високи сгради и той е забелязал този малък парад, можеш да се обзаложиш, че в този момент ги изважда навън – рече Бош.

От двете необозначени коли слязоха Рурки и още четирима мъже. Бош успя да определи по костюмите им, че тримата бяха агенти. Костюмът на четвъртия беше малко поизносен, джобовете му издути като тези на Бош. Той носеше тръба от картон. Хари реши, че това трябва да е инспекторът от канализационната служба, за когото Уиш спомена, че трябвало да дойде. Трима униформени полицаи от Бевърли Хилс, единият от които с капитански нашивки на яката, слязоха от патрулната кола. Капитанът също носеше руло хартия.

Всички се събраха при колата на Бош и използваха покрива на купето като маса за съвещания. Рурки даде няколко бързи инструкции. Тримата от полицейския участък на Бевърли Хилс присъстваха само защото операцията се извършваше на територията под тяхна юрисдикция. Междуведомствена куртоазия, както обясни Рурки. Те присъстваха и защото хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“ имаше договор с местния Отдел за охрана на търговската дейност при полицейското управление. Само щели да наблюдават, каза Рурки, а по-късно, ако се наложи да потърсят помощта им, ще ги извикат отново. Двама от агентите на ФБР, Хенлън и Хоук, щели да останат за нощното наблюдение при Бош и Уиш. Рурки искаше хранилището да бъде наблюдавано поне от два различни ъгъла. Третият агент беше специалист от техническия екип на ФБР. Последният мъж, Ед Гиърсън, беше инспекторът от канализационната служба.

– И така, нека уточним плана за предстоящата битка – обяви Рурки, след като свърши с представянето. Той взе от Гиърсън картонената тръба, без да го пита, и измъкна от нея навит на руло проектантски чертеж. – Това е копие от схемата на канализационната мрежа на околността. На нея има отбелязани всички главни линии, отклонения и подземни кабели. От нея можем да разберем какво точно има под нас.

Той разстла сивия лист с нанесените по него сини линии върху покрива на колата. Трите ченгета от Бевърли Хилс застъпиха с лакти другия край. В гаража вече притъмняваше и затова агентът от техническия екип, Хелър, измъкна едно фенерче с големината на писалка, което плисна изненадващо широк и ярък сноп светлина върху чертежа. Рурки извади писалка от джоба на ризата си и започна да дърпа върха й, докато се превърна в показалка.

– Така, значи ние се намираме… ето… – Преди той да успее да открие мястото, Гиърсън се протегна и постави пръст върху картата в осветения кръг. – Да, точно тук – рече Рурки и удостои Гиърсън с един поглед, който казваше: „Я не се ебавай с мен.“ Раменете на човека от канализационната служба сякаш се поприведоха под износеното сако.