Майкъл Конъли - Черното ехо

Тя започна да изучава лицето му, но не каза нищо.

– Това би било погрешен ход – рече Бош. – Знаем, че са въоръжени и може би са поставили капани. Имаме работа с Убийци.

Рурки се върна при групата, събрала се около колата, и Помоли Гиърсън да почака в една от колите на Бюрото, дока-то той свърши с работещите по следствието. Човекът от канализационната служба си тръгна с наведена глава, разочарован, че вече не е част от екипа.

– Няма да влезем след тях – каза Рурки, след като Гиър затвори вратата на колата. – Твърде опасно е. Те имат оръжия, експлозиви. Няма да успеем да ги изненадаме. Всичко може да има много тежки последици за нас… Затова ще им приготвим капан. Ще оставим нещата да се развият, д ние ще чакаме на безопасно място, докато излязат. Тогава ще ги изненадаме. Довечера техническият екип ще направа една опознавателна обиколка из уилшайърската линия. Ще използваме, разбира се, униформи от канализационната служба. Най-напред ще потърсим откъде са влезли, а после ще се прикрием на някое удобно място, за да ги посрещнем.

Настъпи глуха тишина, нарушена само от един клаксон, преди Ороско да започне да протестира.

– Чакайте, чакайте, един момент. – Той изчака всички да погледнат към него. Всички освен Рурки, който изобщо не му обърна внимание. – Не можем да говорим за висене отвън, с палци, заврени в гъзовете, докато онези хора влизат с гръм и трясък в трезора – каза Ороско. – Как ще ги оставим да разбият неколкостотин лични сейфа и да тръгнат да се измъкват. Мое задължение е да пазя собствеността на гражданите на Бевърли Хилс, които съставляват деветдесет процента от клиентелата на хранилището. Не съм съгласен с това.

Рурки прибра върха на писалката си, постави я във вътрешния джоб на сакото и тогава заговори. Все още не гледаше капитана.

– Ороско, вашето присъствие може да бъде отразено по-късно в протокола, но ние така или иначе не сме ви питали дали ще дойдете с нас или не – рече Рурки.

Бош забеляза, че освен пропуснатото обръщение „капитан“, специалният агент беше изоставил всякаква дипломатичност.

– Това е федерална операция – продължи Рурки. – Вие присъствате тук само от колегиална учтивост. Освен това смятам, че този път те ще отворят само един сейф. Когато открият, че е празен, ще прекъснат операцията и ще напуснат трезора.

Ороско беше изгубен. Лицето му го издаваше. Бош ясно виждаше, че не бяха го запознали по-обстойно с разследването. Той изпита някакво съжаление към него, когато Рурки го сряза направо.

– Има неща, които не можем да разискваме на този етап – рече Рурки. – Смятаме обаче, че тяхната цел е един сейф имаме основание да мислим, че в момента той е празен. Когато крадците се доберат до вътрешността на трезора, отворят този конкретен сейф и открият, че е празен, смятаме, че де се изнесат бързо по обратния път. Нашата задача е да бъдем готови за това.

Бош размишляваше над предложението на Рурки. Щяха ли крадците да тръгнат назад? А нямаше ли да помислят, че са сбъркали сейфа и да продължат да разбиват другите наред, търсейки диамантите на Тран? Не можеше ли също така да започнат да плячкосват останалите сейфове с надежда да открият такива ценности, които да оправдаят целия им труд? Бош не можеше да прецени. Той не беше толкова уверен, колкото Рурки, но точно тогава му мина през ум, че може би агентът просто искаше да разкара Ороско.

– Ами ако не тръгнат обратно? – запита Бош. – Ако продължат да разбиват?

– Тогава всички ние ще имаме пред себе си един дълъг уикенд – рече Рурки, – защото ще ги чакаме да излязат.

– И в двата случая трябва да затворите хранилището – каза Ороско, сочейки към сградата „Сток“. – Само да се разбере, че някой е пробил дупка в трезора, който си стои пред очите на всички ей там, зад стъклената витрина, хората ще изгубят доверие. Никой повече няма да оставя ценности там.

Рурки го гледаше напрегнато. Молбата на капитана беше глас в пустиня.

– Ако можете да ги хванете, след като са проникнали вътре, защо това да не стане, преди да са влезли? – рече Ороско. – Защо не отворим и не пуснем сирена вътре, да предизвикаме шум, дори да докараме една патрулна кола пред входа на сградата? Да направим нещо, за да ги уведомим, че сме тук и знаем за тях. Това ще ги подплаши, преди да са проникнали вътре. Залавяме ги и спестяваме неприятностите на хранилището.

– Капитане – каза Рурки с фалшива любезност, – ако ги оставим да разберат, че сме тук, губим единственото си преимущество – изненадата. Ще започне стрелба из тунелите, а Може би и горе на улицата, а те няма да се загрижат кой е Ранен и кой убит. Това означава да рискуваме живота и на случайни хора. Е, как после ще обясним на обществото, а Дори и на самите нас, че сме подходили по този начин, понеже сме искали да спасим бизнеса на хранилището?