Майкъл Конъли - Черното ехо

Всички около колата се наведоха, за да виждат по-добре разстланата върху покрива схема.

– Хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“ се намира ето тук – рече Рурки. – А трезорът е точно на това място. Може ли да погледнем вашия план, капитан Ороско?

Ороско, който беше сложен като обърната обратно пирамида, с широки плещи и тесен таз, разтвори своя чертеж върху този на Гиърсън. Това беше копие от схемата, която Ейвъри III беше показал на Бош и Уиш по-рано.

– Три хиляди квадратни фута е площта на трезора – рече Ороско, очертавайки с пръст територията по схемата. – Покрай стените са разположени малките сейфове, а в средата големите. Ако онези хора се намират там долу, те биха могли да излязат на една от пътеките, значи става дума за една площ от около шейсет фута, в рамките на която биха могли да проникнат през пода.

– А сега, капитане – рече Рурки, – ако вдигнете вашата схема и се върнем обратно на проектантския чертеж, можем да определим зоната на проникване ето тук. – С един жълт маркер той очерта пода на трезора върху чертежа. – Ръководейки се от това, можем да огледаме подземните съоръжения, които предлагат най-близък достъп до мястото. Какво мислите вие, господин Гиърсън?

Гиърсън се наведе над покрива на колата още малко и захвана да разглежда чертежа. Бош също се наведе. Видя Дебелите линии, които вероятно представляваха главните отсечки на канализационната мрежа, насочени в посока из-ток-запад. Точно тях щяха да използват тунелните бандити. Той забеляза, че линиите съвпадаха с повечето главни улици: „Уилшайър“, „Олимпик“, „Пико“ и т.н. Гиърсън посочи линията, съвпадаща с „Уилшайър“, и каза, че каналът минавал на девет метра под земята и бил толкова широк, че вътре можел да влезе дори камион. Човекът от канализационната служба проследи с пръст уилшайърската линия десет преки на изток, чак до „Робъртсън“, под която улица минавало първото по-главно отклонение в посока север-юг. От тази пресечка, каза той, имало около миля на юг до дренажното открито корито, което вървяло успоредно с шосето за „Санта Моника“. Входът на канала откъм коритото бил широк колкото врата на гараж и на него имало само една телена врата с катинар.

– Бих казал, че тъкмо оттам ще влязат – рече Гиърсън. – Същото е, като да се движиш по улиците отгоре. До „Уилшайър“ се стига по „Робъртсън“, само завиваш наляво и си в рамките на жълтата линия, дето я очертахте – на трезора. Но не мисля, че ще започнат да копаят тунела от уилшайърската линия.

– Не ли? – рече Рурки. – Как така?

– Много е оживено – каза Гиърсън, усещайки, че той беше човекът, който имаше отговори на възникващите въпроси и девет чифта очи гледаха към него. – В главните линии имаме наши хора почти през цялото време, които проверяват за пукнатини, запушвания и други проблеми от тоя сорт. Уилшайърската линия е най-главната в района, както и булевардът отгоре. Ако някой пробие дупка в стената, тя ще бъде забелязана. Разбирате ли?

– Ами ако успеят някак да прикрият дупката?

– Говорите за това, което бяха направили преди година във връзка с онзи обир в центъра ли? О, да, този номер биха могли да изпробват отново другаде, но точно на уилшайърската линия шансът да бъдат забелязани е голям. Ние вече оглеждаме за неща от този сорт. Пък и както вече казах, по тази линия има оживено движение.

Настъпи тишина, докато всички осмислят чутото. Само моторите на колите работеха.

– Къде тогава биха почнали да копаят, господин Гиърсън, за да се доберат до трезора? – рече Рурки накрая.

– Там долу има толкова много разклонения. Да не мислите, че и на нас не ни е минавала някоя мисъл от време на време, когато работим отдолу. Разбирате ме, нали? Идеалното престъпление и прочие. Аз самият съм се улавял да мисля по този въпрос, особено след като прочетох за онази работа от миналата година. Смятам, че ако това е трезорът, който тези типове искат да оберат, те ще постъпят точно както ви казах: ще минат по „Робъртсън“ и после по „Уилшайър“. Но след това смятам, че ще се отклонят по един от сервизните тунели, за да не попаднат на нашите хора. Сервизните тунели са от метър до метър и половина широки, кръгли и има достатъчно място за работа в тях, както и за пренасяне на оборудване. Могат да използват за захранване на машинарията си енергосистемите на сградата.

Той проследи с пръст няколко от по-тънките линии на чертежа.

– Ако процедират правилно – продължи Гиърсън, – най-доброто, което могат да направят, е да влязат с коли през онзи вход до шосето, да докарат оборудването си до уилшайърската линия и после да навлязат в отбелязаната зона. Разтоварват екипировката си, скриват я в някой от сервизните тунели, а после изкарват колите си обратно навън. Връщат се пеш и започват работа в сервизния тунел. Дявол да го вземе, та те биха могли да работят там пет, шест седмици, преди на някой от нашите да му се наложи да влезе точно в това отклонение.