Майкъл Конъли - Черното ехо

– Още не съм им казал какво става.

Отново се почука, този път по-силно.

– Е, тогава нека идем да се видим с шефа им.

Собственикът и изпълнителен директор на хранилището „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“ се оказа бащата на Ейвъри Мартин Б. Ейвъри III. Той беше от класата на своите клиенти и искаше всеки да го знае. Имаше собствен кабинет в дъното на коридора с вратите. Зад бюрото му висеше колекция от поставени в рамки фотографии, които разкриваха обстоятелството, че той не е просто един от многото парвенюта, които се увъртат около богаташите. На тези снимки Ейвъри III беше с няколко от президентите на САЩ, с един-двама филмови магнати и представители на английския кралски двор. Имаше и една с принца на Уелс, направена по време на езда, макар Ейвъри да беше доста широчък в талията и тесен в раменете, та не приличаше на голям ездач.

Бош и Уиш направиха бързо резюме на ситуацията пред него и той веднага бе обзет от скептицизъм. Заяви, че трезорът бил непроникваем. Те му казаха да си спести хвалбите и помолиха да им предостави работните планове на трезора. Ейвъри III обърна календара-бележник на бюрото си и планът на трезора се оказа залепен на гърба. Стана ясно, че Ейвъри III и неговите служители бяха прехвалили своя трезор. Започвайки отвън навътре, имаше един инч стомана, последван от един фут железобетон, след който имаше още един инч стомана. Трезорът беше с удебелен под и таван, където имаше допълнително по един пласт бетон, дебел два фута. Както при повечето трезори, най-впечатляващото нещо оставаше масивната стоманена врата, но тя беше повече за внушителност. Също и номера с ръката и рентгеновия лъч, че дори и камерата капан. Всичко беше едно представление. Бош знаеше, че ако тунелните бандити се намираха отдолу, нямаше да им е много трудно да проникнат вътре.

Ейвъри каза, че през последните две нощи се задействала алармата на трезора, а в четвъртък дори два пъти. Всеки Път се налагало полицаите от Бевърли Хилс да го викат от Дома му. Той от своя страна викал сина си, Ейвъри IV, и го пращал да се срещне със служителите. Полицаите и наследникът му влизали в трезора и изключвали алармата всеки път, без да открият причина за задействането й.

– Не си и помислихме, че би могло да има някой в каналите отдолу – рече Ейвъри III. – Трудно е за вярване, много трудно.

Бош зададе още няколко въпроса във връзка с функционалните и охранителните устройства на трезора. Без да осъзнава значението на това, което казва, Ейвъри III спомена бегло, че за разлика от повечето обикновени банкови трезори неговият имал устройство за преодоляване на таимлока. Ейвъри III имал свой код, който можел да вкара в компютъра на заключващото трезора устройство и с него да го отваря по което време си поиска.

– Длъжни сме да откликваме на нуждите на клиентите си – обясни той. – Ако някоя дама от Бевърли Хилс се обади в събота, понеже й трябва диадемата за благотворителния бал, аз съм длъжен да мога да й я осигуря. Виждате ли, това е включено в услугата, която предлагаме.

– Всички ваши клиенти ли знаят за тази възможност? – запита Уиш.

– Разбира се, че не – отвърна Ейвъри III. – Само няколко от най-отбраните. Разбирате, ние имаме доста висока такса. Трябва да изпратим и въоръжена охрана, за да извършим това.

– А колко време отнема преодоляването на таимлока и отварянето на вратата? – запита Бош.

– Не много. Просто подавам кода за преодоляване на устройството до вратата на трезора и всичко става за секунди. После подавам и кода за отключване, завъртам колелото и вратата се отваря от собствената си тежест. Отнема може би тридесет секунди или най-много минута.

Не е достатъчно бързо, помисли си Бош. Сейфът на Тран се намира близо до вратата на трезора. Там някъде ще работят и бандитите. Те ще видят и вероятно ще чуят отварянето на вратата. Няма да има елемент на изненада.

Един час по-късно Бош и Уиш седяха отново в колата. Бяха я преместили на втория етаж от паркинга гараж на отсрещната страна на „Уилшайър“ и на половин пряка източно от „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“. Оттам се откриваше добър изглед към трезорното помещение. След като си тръгнаха от Ейвъри III и заеха отново позиция за наблюдение, т; видяха как Ейвъри IV и Грант затварят огромната врата от неръждаема стомана. Завъртяха колелото и набраха кода в компютъра, който я заключва. После светлините в помещението угаснаха, всички с изключение на тази от преддверието на стъклената стая. Там винаги светеше, за да се вижда символът на сигурността, която те предлагаха.