Майкъл Конъли - Черното ехо

Люис въздъхна силно с облекчение.

– Не, шефе. Детектив Кларк го държи под наблюдение, докато аз ви докладвам.

– Добре тогава, говорете. Петък вечер е, детективе, и искам да се прибера вкъщи в разумен час.

През следващите петнайсет минути Люис предаде на Ървинг цялото проследяване на златистия Мерцедес от Бош от окръг Ориндж до „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“. Той каза, че проследяването е завършило пред хранилището, което означавало, че това е крайната цел.

– Какво правят в момента Бош и жената от Бюрото?

– Все още са вътре. Май говорят с управителя. Нещо такова. Сякаш допреди това не знаеха накъде отиват, но щом стигнаха до мястото, разбраха, че тъкмо то е това…

– Това какво?

– Ами това, което им трябва, не знам. Каквото и да търсеха, намериха го. Мисля, че следяха онзи тип, а той остави нещо на съхранение. Тук има трезор, един такъв голям и се вижда през витрината…

– Да, да, знам за какво говориш.

Измина доста време, преди Ървинг да заговори, и Люис, понеже беше приключил с доклада си, предпочете да чака, без да се намесва. Стоеше и мечтаеше за мига, в който ще щракне белезниците около китките на Бош зад гърба му и ще го прекара пред телевизионните камери. Ървинг прочисти гърло.

– Не зная какъв им е планът – рече заместник-начални-кът, – обаче искам да останете там. Ако тази вечер не се приберат вкъщи, и вие няма да си ходите. Ясно?

– Да, сър.

– Щом са пуснали мерцедеса да замине, значи тяхната цел е трезорът. Вероятно ще поставят хранилището под наблюдение. А вие от своя страна ще продължите да държите тях под наблюдение.

– Да, шефе – каза Люис, макар още да беше зареян в мечтата си.

Следващите десет минути Ървинг прекара в инструктиране на своите детективи и в развиване на теорията си за това, какво става при „Бевърли Хилс Сейф енд Лок“. Люис извади бележник и писалка и набързо нахвърля някои бележки. Накрая на едностранния диалог Ървинг гласува доверие на Люис, давайки му домашния си телефон, и рече:

– Не предприемайте нищо без моето изрично нареждане. Можеш да ме търсиш на този номер по всяко време, денем Или нощем. Ясно ли е?

– Да, сър – отвърна Люис припряно.

Ървинг затвори, без да каже нито дума повече.

Бош остана да чака в приемната, без да каже на Грант на някой от другите служители какво става, докато не пристигна Уиш. Мъжете седяха зад смешните си натруфени бюра и гледаха с отворени уста. Когато Еленър дойде до вратата, тя се оказа заключена. Еленър показа служебната си Карта и пазачът я пусна да влезе в приемната.

Служителят на име Ейвъри отвори уста да каже нещо, но Бош го изпревари:

– Това е агентът от ФБР Еленър Уиш. Тя е с мен. Сега двамата ще влезем в една от служебните ви стаички, за да проведем поверителен разговор. Това ще отнеме само около минута. Ако тук има някой шеф, искаме да говорим с него веднага щом излезем.

Все още шашардисан, Грант посочи втората врата от редицата. Бош влезе в третата, а Уиш го последва. Той затвори вратата пред очите на тримата служители и я заключи отвътре.

– Е, какво става? Не зная какво да им кажа на тия отвън – рече Бош тихо, докато оглеждаше около бюрото и двата стола в стаичката за хвърлена хартийка или нещо от този род, което Тран по погрешка можеше да е оставил след себе си. Нямаше нищо. Той издърпа чекмеджетата на махагоновото бюро. Вътре имаше писалки, моливи, пликове и сноп-чета хартия. Нищо друго. Върху масичката до отсрещната стена видя факс, който не беше включен.

– Ще седим и ще чакаме – рече тя, говорейки много бързо. – Рурки каза, че подготвял тунелен екип. Ще влязат вътре да се поогледат. Най-напред щели да вземат плановете на канализационната мрежа, за да видят кое как е там долу. Така ще преценят кое е най-доброто място за започване на тунел и ще тръгнат от него. Хари, наистина ли мислиш, че ще излезе нещо от всичко това?

Той кимна. Искаше дай се усмихне, но не го направи. Въодушевлението му беше заразително.

– Успял ли е да пусне „опашка“ след Тран навреме? – запита Бош. – Между другото тук го познават като господин Лонг.

На вратата се почука и нечий глас каза:

– Извинете. Извинете…

Бош и Уиш не му обърнаха внимание.

– Тран, Бок, сега пък Лонг – каза Уиш. – Не знам за „опашката“. Рурки каза, че ще се опита. Дадох му номера на колата и му казах къде е паркирана. По-късно ще разберем какво е станало. Той каза, че също така щял да изпрати екип който да ни помага при наблюдението. В осем часа трябва Да се срещнем с хората в гаража отсреща през улицата. Какво ти обясниха на теб тези тук?