Майкъл Конъли - Черното ехо

– Ейвъри ще бъде повикан – рече Уиш. – Той вече знае какво според нас ще стане тук. Как да постъпим, ако поиска да отвори трезора, да огледа вътре?

– Не му позволявайте. Толкова е просто. Трезорът е негов, но и неговият живот ще бъде в опасност. Можем да избегнем това.

Рурки огледа лицата наоколо. Нямаше повече въпроси.

– Значи така. Искам всички да заемат позициите си до деветдесет минути. Така вие от „нощната смяна“ ще имате време да ядете, да пикаете, да пиете кафе и прочие. Уиш, искам да ми докладваш по телефона в полунощ и в 6:00 сутринта. Ясно?

– Ясно.

Рурки и агентът от техническия екип се качиха в колата, където чакаше Гиърсън, и подкараха към рампата. Бош, Уиш, Хенлън и Хоук уговориха радиокод, който да използват. Решиха да заменят имената на улиците, които държат под наблюдение, с такива от центъра на града. Това беше за в случай, че някой подслушва честотата им. Щеше да си помисли, че се извършва наблюдение на „Бродуей“ и Първа улица в центъра, вместо на „Уилшайър“ и „Ринкон“ в Бе-върли Хилс. Решиха също така да наричат хранилището „заложната къща“, когато говорят по радиото. Когато приключиха, двата екипа се разделиха, като се уговориха да се чуят в уточнения за начало на наблюдението час. Щом колата на Хенлън и Хоук се отправи към рампата, Бош, останал сам с Уиш за първи път, откакто започнаха да планират операцията, запита какво мисли тя.

– Не зная. Не ми харесва идеята да ги пускаме да влязат в трезора, а после да ги гоним под земята. Питам се дали екипът от ФБР ще успее да се справи.

– Ще имаме възможност да разберем.

Една кола премина рампата и се отправи към тях. Светлините й заслепиха Бош и за момент той си спомни за другата, която се беше опитала да ги блъсне предната вечер. В този момент обаче колата обърна и спря. Бяха Хенлън и Хоук. Прозорецът от другата страна на водача беше свален и Хоук държеше навън един дебел плик от амбалажна хартия.

– Имаш поща, Хари – рече агентът. – Забравихме, че трябваше да ти предадем това. Някой го остави в Бюрото днес и каза, че ти си очаквал да го получиш, но не си ходил на „Уилкокс“ да си го вземеш.

Бош пое плика и го задържа далеч от тялото си. Хоук забеляза притеснението по лицето му.

– Човекът се казваше Едгар, чернокож. Каза, че сте били партньори – рече Хоук. – Това стояло в кутията ти вече два дни, та си помислил, че може би е важно. Тъкмо показвал някаква къща в Уестууд и решил да го остави, докато се намира в района. Наред ли е всичко?

Бош кимна и двамата агенти подкараха. Тежкият плик беше запечатан, а адресът на подателя беше: „Архив на Въоръжените сили на САЩ, Сейнт Луис“. Той скъса единия край на плика и погледна вътре. Видя дебел сноп листа.

– Какво е това? – запита Уиш.

– За Медоус. Бях забравил, че го поръчах. Това беше в понеделник, преди още да разбера, че и вие работите по случая. Така или иначе вече съм виждал това досие.

Той хвърли плика на задната седалка през прозореца.

– Гладен ли си? – запита го тя.

– Искам поне малко кафе.

– Знам едно място.

Бош отпиваше бавно от пластмасовата чашка с горещо, Димящо кафе, което беше взел от едно италианско ресторантче на „Пико“ зад Сенчъри Сити. Седеше в колата, на същото място, на второ ниво от паркинга гараж, срещу хранилището на булевард „Уилшайър“. Уиш отвори вратата и се качи при него след полунощното обаждане на Рурки, което току-що беше направила.

– Открили са джипа.

– Къде?

– Рурки каза, че техническият екип е направил обходен оглед на участъка от канализацията под „Уилшайър“, но не открили и следа от нашите хора, нито вход на тунел. Изглежда, Гиърсън е прав. Минали са през някое от по-малките отклонения. Все пак хората от ФБР са отишли до входа на главната линия при шосето, за да поставят засада. Тъкмо направили каквото трябва при три от изходите на тунелите, когато попаднали на джипа. Рурки каза, че близо до шосето на онова място имало паркинг за товарни коли. Там намерили джипа с прикачено към него ремарке, покрито с брезент. Техният бил. Трите сини високопроходими хонди били върху ремаркето.

– Изкарал ли е разрешително за обиск?

– Да, пратил някого да намери съдия веднага. Скоро ще имат разрешително. Но няма да доближават засега, преди операцията да е приключила. Това е за в случай, че планът на бандитите е някой да дойде и да прибере високопроходимите коли. Или пък да ги вкара вътре.

Бош кимна и отпи отново. Добре беше замислено. Той си спомни за запалената цигара в пепелника, но тя беше изгоряла и Бош я изхвърли през прозореца.