Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

- Ако не възразявате - каза Пасарао, когато най-сетне изпразниха чашите си, - би било добре да преминем към подписването.

Безгрижната атмосфера незабавно изчезна и всеки се зае със задълженията си. Цареше абсолютна тишина, когато Калуст отиде да донесе завещанието, което бе прочел за последен път предишната вечер, и го остави на бюрото във всекидневната. После седна и взе писалката. Погледна към присъстващите, за да се увери, че всички внимават, и започна да подписва всяка страница от документа. Чуваше се само лекото скърцане от писалката по листа и сдържаното дишане на присъстващите. Когато стигна до последната страница, арменецът вдигна поглед, сякаш искаше да си поеме дъх, и повдигна гъстите си вежди. Запита се дали сър Кенет Барк би искал да оглави фондацията, след като ще работи съгласно португалското законодателство, но преодоля колебанието си.

Моментът настъпи.

Отново се наведе над текста и надраска името си. Присъстващите изръкопляскаха. Тогава нотариусът взе завещанието и паспорта на клиента и премина към съответната проверка на самоличността. Когато приключи, в стаята се чуха нови аплодисменти и Калуст стана прав.

- Иван - каза той, - време е за шампанското.

След миг пред присъстващите изникна поднос с високи чаши, пълни с бълбукащата златиста течност. След като бяха мълчали толкова дълго по време на подписването, сега всички безгрижно заговориха. По някое време Азеведо Пасарао почука със столчето на чашата по дървеното бюро, за да привлече вниманието.

- Уважаеми дами и господа, бих искал да направя важно изявление - каза тържествено той. Внимателно се вгледа в лицата на присъстващите, докато накрая погледът му спря върху очаквателното изражение на клиента му. - Негово Превъзходителство, господин министър-председателят Антонио де Оливейра Салазар, ме упълномощи да съобщя на Ваше Превъзходителство, господин Калуст Саркисян, че гордата и всепризната португалска нация реши да ви удостои с най-почетния орден на тази страна. - Замълча, за да подчертае значението на думите си. - Великия кръст на Военния орден на Христос!

Последваха нови ръкопляскания, на които Калуст отвърна със сдържана усмивка. Адвокатът каза още няколко официални думи, които включваха дори цитат на португалски от Os Lusiadas [95] „Лузиада“ - най-известната португалска епична поема, чийто автор е считаният за национален поет на Португалия Луиш Ваш де Камойш (1524 - 1580). - Б. пр. , след което церемонията бе закрита и всички слязоха за обяд в ресторанта на „Авиш“.

След кафето магнатът изпрати гостите си до изхода и верен на стария си навик, се сбогува с тях с поклон. Задържа Пасарао, който също се канеше да тръгва. Искаше да поговори с него насаме.

- Каква е тази история с почетния орден - попита арменецът веднага щом се качиха в апартамента. - Чия е идеята?

Адвокатът не очакваше леко ядосания тон, който усети във въпросите.

- На господин министър-председателя, разбира се - отвърна той. - Той е в течение на завещанието, защото трябваше да уреди документите за данъчните облекчения, и искаше да ви засвидетелства признанието на Португалия за това, че сте избрали страната за седалище на чудесната ви фондация. - Присви очи, опитвайки се да отгатне мислите на събеседника си. - Защо? Да не би да предпочитате друг орден? Например Ордена на дон Енрике?

Калуст нетърпеливо поклати глава.

- Разбира се, че не, що за глупости! Всъщност не искам никакви ордени! Единственото, което желая, е да ме оставят на мира. Много добре знаете, че ненавиждам публичните изяви!

Забележката изненада Пасарао. Очакваше, че клиентът му ще се зарадва и ще се почувства поласкан, но очевидно бе сгрешил. В ума му внезапно се прокрадна подозрение, което го разтревожи.

- Не ми казвайте, че ще откажете ордена...

Магнатът безразлично сви рамене.

- Какъв е проблемът? Вече отхвърлих почестите, предложени ми от французите, и дори рицарското звание от английската кралица.

- Но господин министър-председателят не е английската кралица!

- Още по-добре за него. И какво?

- Разбирате ли, че отказът ви ще се възприеме като обида?

Тези думи смаяха магната. Отстъпи назад, сякаш покосен от жесток удар, и се взря в адвоката си.

- Така ли мислите?

- Сигурен съм. Господин министър-председателят ви прави жест на уважение, а вие го пращате на майната му! Какво смятате, че ще си помислят хората?

Калуст се разколеба от думите на адвоката.

- Какво трябва да направя?