Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

- Смъртта на съпругата ми и последвалите събития ме накараха да осъзная, че не мога да отлагам повече - заяви арменецът. - Затова мисля, че е време да съставим завещанието ми.

При тези думи Азеведо Пасарао се изопна напрегнато на стола си.

- И... мога ли да знам какво е окончателното ви решение?

Калуст допря кърпичката до носа си, сетне я разгледа; по нея се виждаха капчици кръв. Усети как лявата му ръка отново изтръпва и внезапно се почувства отпаднал.

- Ще бъде в Португалия, разбира се.

Адвокатът доволно подсвирна.

- Струва ми се много добро решение! - Осъзнал, че е реагирал прекалено ентусиазирано, той примигна и веднага се поправи. - Искам да кажа, че вие сте в отлично здраве и навярно ще живеете още дълго. Имате здравословни навици, правите гимнастика всеки ден. Това несъмнено ви гарантира дълъг живот. - Придоби смирено изражение. - Но, както обичаме да казваме - страх лозе пази, нали така? Затова мисля, че е разумно да официализираме нещата, за да избегнем евентуални ненужни и неприятни недоразумения или конфликти.

Клиентът му се закашля, сякаш за да докаже, че здравето му вече не е така стабилно.

- Точно така - съгласи се той. - На първо място, не искам да завещавам много пари пряко на сина ми.

Адвокатът повдигна вежди.

- Сигурен ли сте?

- Мисля, че след преживяното по време на арменския геноцид е станал прекалено лабилен, за да управлява толкова пари. Освен това не ме почита като баща.

- Тогава какво имате предвид относно него?

- Предпочитам да създам тръстов фонд, не знам дали в Португалия познавате това понятие. Искам цялото ми наследство и бизнесът ми да бъдат прехвърлени в такъв фонд. Тръстът ще получава всички мои договори, които са предимно от петролни сделки, и ще носи отговорността за управлението на парите ми. Колкото до момчето ми, ще му оставя един милион лири, не повече. След това тръстът ще се ангажира да му отпуска месечна издръжка, нещо като заплата.

- О, много добре.

- Основната част от богатството ми все пак ще отиде при организацията, за която говорихме - каза той. Фондацията.

Очите на Азеведо Пасарао блеснаха.

- Която, разбира се, ще носи вашето име. Фондация „Саркисян“.

- Трябва ни документ от португалските власти, който потвърждава данъчните облекчения за фондацията подчерта магнатът. - Без тази гаранция няма да правим нищо, ясно ли е?

- Вече имаме устното обещание на господин министър-председателя. Сега ще подадем молба да се уреди официално.

- Когато го получим, искам да запишете в завещанието ми основаването на фондацията в Лисабон. Това ще бъде международна организация със седалище в Португалия. Ще се управлява от тръстовия фонд и ще се занимава с популяризиране на изкуството - любовта на живота ми. Парите от петрол ще се инвестират отново в петролния бизнес, за да се печелят повече пари. А приходите от финансовите инвестиции ще отиват във фондацията за спонсориране на проекти, свързани с изкуство, образование и здраве.

- А кой ще управлява фонда и фондацията?

Калуст се загледа в хоризонта. От терасата на хотела се виждаха короните на дърветата по „Авенида де Либердаде“, покривите на Байша, а зад тях - реката в красива комбинация от зелени, червени и сини нюанси.

- Преди си мислех за жена ми, сър Филип Блейк или сенатор Ерто - каза горчиво той. - Обаче и тримата се споминаха и ме оставиха сирак по отношение на това решение. А синът ми е извън плановете поради причините, които вече ви обясних.

Настъпи тишина. Адвокатът почака клиентът му да довърши мисълта си, но Калуст мълчеше и се любуваше на градския пейзаж пред себе си.

- Кажете, кой би могъл да поеме управлението на фондацията?

Магнатът отмести поглед от града и най-после погледна адвоката, сякаш отговорът бе очевиден.

- Сър Кенет Барк, разбира се.

Подписването на завещанието се състоя два месеца по-късно в апартамента на Калуст в хотел „Авиш“. Предишната седмица Азеведо Пасарао му бе връчил чернова на френски и португалски, за да я прочете внимателно - задача, на която Калуст прилежно отдели цели два дни. Три клаузи породиха съмнения у него, които изясни с помощта на адвоката; едната остана непроменена, а останалите две бяха пренаписани, съгласно желанията на арменеца. Добавиха и още един член - двайсети, според който синът му губеше всички права и привилегии, отбелязани в завещанието, ако го оспори, дори и съдът да реши в негова полза.

Въпреки че церемонията по подписването протичаше в тесен кръг, в апартамента цареше тържествена атмосфера, както подобава на подобно важно събитие. Калуст бе облякъл най-хубавия си костюм от „Севил Роу“ и придружен от мадам Дюпре и Иван, посрещна нотариуса, адвоката и двама задължителни свидетели, избрани от Пасарао. Предложи на всички по чаша порто за добре дошли и размени по някоя и друга духовита шега на френски.