Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

Мястото му приличаше на същински рай! Бе дошъл за почивните дни с мадам Дюпре, привлечен от безбройните нюанси на зеленото в Синтра, за които смяташе, че не съществуват никъде другаде по света. Дългите назъбени стени на мавърския дворец надничаха над къщата, а долу се виждаха живописните покриви на...

Вниманието му бе привлечено от метално скърцане при входа откъм парка „Мерендаш“, на върха на хълма. Видя бледия силует да прекрачва прага през малката желязна врата и въздъхна с копнеж; тя се връщаше. Меланхоличната усмивка по устните му бързо се стопи, когато забеляза и втори силует, висок и сив, застанал до външната врата.

Примигна и учудено разпозна мъжа.

- Пасарао?

Видя как двамата се сбогуваха и мадам Дюпре се качи по стръмното стълбище с букет от жълти и яркочервени цветя. Арменецът зяпна от удивление. Какво беше това, по дяволите? Адвокатът му се мотаеше с неговата асистентка и любима и й подаряваше цветя? Какво ставаше тук?

Неспокойно се отдръпна от прозореца, за да не го забележат, и се отпусна в един стол до гранитната камина в стаята на приземния етаж. Престори се, че разглежда португалските колони от XVIII век от двете страни на камината и плочките азулежо, които разказваха историята на имението, докато любимата му влезе в къщата и го завари така.

- Добър ден, съкровище! - поздрави го нежно тя. - Направихте ли вече сутрешната си разходка?

Калуст се опита да се усмихне.

- Разбира се. Отидох до най-високата точка на имението близо до мавърската крепост и се порадвах на гледката. Морето се вижда като на длан заедно с двореца Пена.

- Ах, да! - съгласи се тя и сложи цветята във ваза. - Гледката наистина е великолепна!

- Къде намери тези цветя?

- Набрах ги по пътя. Красиви са, нали?

Лъжкиня, помисли си арменецът. Доктор Фонсека многократно го бе съветвал да избягва вълнението, за да не натоварва сърцето си, и Калуст знаеше, че е прав и че трябва да владее емоциите си. Но трябваше да изясни въпроса, тъй като мадам Дюпре бе човекът, от когото най-силно се нуждаеше и комуто имаше най-голямо доверие на този свят. Нима бе възможно да му изневерява? Трябваше да разсее съмненията си. За какво й бе да играе двойна игра? В крайна сметка тя също бе възрастна като него и връзката им, струваше му се, се основаваше на нежни чувства, плод на дългогодишното им приятелство, а не на страст и плътска наслада. И двамата отдавна бяха далеч от тези неща. Или... бе с него заради парите? Дали Нунуфар нямаше да се окаже права? Тази мисъл го смути. Той по-добре от всекиго знаеше, че парите управляват света и имат способността да променят хората, да рушат семейства и приятелства, затова прие тази възможност много присърце. Животът се върти около парите и секса, помисли си той. Щом сексът не можеше да мотивира любимата му на тази възраст, тогава оставаха парите.

Трябваше да се увери.

- Мислех си за завещанието ми - заговори той, пускайки въдицата, за да види дали рибата ще клъвне. Чудя се дали да оставя състоянието си на Крикор...

- Разбира се, че трябва да му завещаете нещо - отвърна тя, - но не забравяйте, че той не ви се подчини и не изпълни докрай синовния си дълг. Няма да го наградите за това, нали?

- Естествено, че не.

Французойката се приближи до него и нежно го погали по лицето.

- Вашият истински завет ще бъде фондацията, мили.

- Права сте. Французите ми обещаха галерия в „Лувъра“, където да изложат „рожбите“ ми, а и американците също настояват и ми отправят наистина фантастични предложения! - Пое си дълбоко дъх. - Колебая се кое място да избера.

- А защо не... тук, в Португалия?

Богатите португалци не дават нищо на никого, ma cherié. Доколкото ми е известно, хората тук не раздават богатството си от филантропски подбуди. Та те дори нямат законова рамка, която да предвижда данъчни облекчения, на които обикновено се радват фондациите.

- О, но вашият адвокат ми каза, че Салазар вече е уредил това.

Калуст остави чашата с чай и се взря в лицето на мадам Дюпре. Трябваше да следва препоръките на доктор Фонсека и да подходи спокойно към въпроса, но вече бе време да свалят маските.

- Виждам, че с Пасарао сте станали много близки.

Французойката се изчерви и трябваше да положи огромно усилие, за да не отвърне поглед.

- Какво... какво искате да кажете?

Магнатът посочи към вазата с цветя и заговори със сурово изражение.

- Казвам, че не сте набрали букета по пътя, за което ме излъгахте, а ви е бил подарен от онзи хищник! - процеди грубо той, размахвайки обвинително пръст. - Казвам, че i него водите някакви разговори, за които аз не съм в течение! Казвам, че се случва нещо зад гърба ми!