Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

Elizabeth R.

Името бе подчертано, а R означаваше Regina [94] Кралица (лат.). - Б. пр. . Наистина бе писмо от кралицата, или поне бе подписано от нея.

Текстът започваше с „Уважаеми мистър Саркисян“, следвайки обичайния етикет. Изказваше съболезнования за загубата на госпожа Саркисян и продължаваше с надеждата, че писмото намира получателя си в добро здраве. Следваха общи приказки, след което кралицата изразяваше желанието си да удостои Калуст с орден K. B. E., абревиатурата на Knight Commander Order of the Empire - един от най-престижните почетни ордени на Британската империя. Изглежда, това бе причината за писмото, но в следващия абзац кралицата изразяваше надежда, че в подходящия момент той няма да забрави за британските галерии, със сигурност най-подходящото място за съхранение на ценните творби, които е колекционирал през годините.

- Безсрамница! - кресна Калуст, неспособен да сдържи надигащия се гняв. - Какво нахалство! Как се осмелява да...

- Какво има? - попита мадам Дюпре, която изникна на вратата. Въпреки че притежаваше „Кинта да Амизаде“, тя продължаваше да живее в „Авиш“, в съседна стая на „Дона Филипа Ланкастър“. - Случило ли се е нещо?

Магнатът смачка писмото на топка и яростно го запрати на пода.

- Онази хлапачка, новата кралица, е решила да ми напише глупаво подвеждащо писмо!

Слисаният поглед на асистентката проследи хартиеното топче, което се бе изтърколило на терасата и се бе спряло до една саксия. Смаяна, тя отвори уста, за да каже нещо, и я затвори, като риба на сухо, докато накрая успя да проговори.

- Онова там е писмо от кралицата? - попита тя, чудейки се дали с чула правилно. - Английската кралица?

- Да, от кралицата е! И какво? Какво толкова? Доколкото ми е известно, тя също ходи в тоалетната като всички нас!

- Но какво иска от вас?

Французойката изгледа шефа си с любопитство, дори с укор. Очевидно той не се впечатляваше от кралската титла.

- Предлага ми почетен орден.

Този път мадам Дюпре не просто го изгледа смаяно, а направо зяпна. Удивлението й бе безгранично.

- И вие... вие се гневите, защото кралицата иска да ви награди?

- Не разбирате ли, че се опитва да ме купи? - попита презрително той, разочарован, че асистентката му не проумява очевидното, заслепена от факта, че писмото е от кралицата. - Предлага ми почетен орден, някаква си рицарска титла, която не е нищо повече от обикновена милостиня, но намеква, че в замяна иска колекцията ми! С други думи, тази нещастница чака да пукна, за да ме ограби! Това е единствената причина, поради която тази глупачка ми предлага K. B. E! Не й пука за здравето ми, за смъртта на Нунуфар, нито за всичко, което съм сторил за Англия! Онова, което я интересува нея и бандата съветници, е моята колекция, не разбирате ли? Иска моите „рожби“!

Погледът на мадам Дюпре се местеше от смачканото писмо към шефа й, сякаш се разкъсваше между тях. Накрая излезе на терасата и взе хартиеното топче, което се търкаляше до саксията. Клекна, за да го вземе, и като всяка добра асистентка, го разгърна. Такова писмо не може да отиде на боклука, то трябва да бъде запазено.

- Да не сте полудели? - попита го тя. - Каквото и да пише тук, това е писмо от английската кралица, с което ви предлага почетен орден!

- Нима англичаните наистина искат да ме почетат? Мен, когото обявиха за враг на страната си и ме унижиха, въпреки всичко, което съм направил за тях?

- Добре, но този орден ви гарантира рицарска титла...

- Сър Калуст? Звучи нелепо.

- Не звучи никак зле.

Магнатът се надигна от стола си и погледна към листа, който тя приглаждаше в отчаян опит да спаси и възстанови писмото.

- Знаете ли какво ще отговоря на английската кралица? - попита той. - Вървете на майната си, мадам!

Калуст внимателно завъртя дръжката на стария руски самовар от ковано сребро - едно от съкровищата в „Кинта да Ами-заде“, и наля гореща вода в чашата. Пусна вътре пакетче липов чай и се завлече до хола със ситни крачки, тъй като отново го болеше гърбът. Спря се за малко пред венецианското огледало и огледа ноздрите си; сутринта носът му бе кървял обилно, както често се случваше, но изглежда, сега кръвотечението бе спряло. Трябваше пак да говори с доктор Фонсека. Лекарят му бе дал отлични съвети за облекчаване на проблема и Калуст вече му имаше такова доверие, че бе престанал да се допитва до стария доктор Камхеджян.

Мадам Дюпре бе излязла на разходка в Синтра, затова той се настани до прозореца на хола, за да изпие чая си, докато я чака. Гледката бе великолепна и арменецът зарея поглед из гъстата растителност. В ниските части на склона растяха палми, лимонови и портокалови дръвчета, а над тях се извисяваха кедри. Сред зеленината се открояваха цветовете на огромни магнолии и красиви камелии, а горичката бе огласяна от птичи мелодии и клокоченето на многобройните поточета, които извираха от Сера да Луа, през която се простираше дванайсетдекаровият имот.