Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— И добра печалба, приятел. Колко изкарахте от тях?

Калуст се усмихна.

— Доста — призна той. — Но и вашата комисионна си я бива, признайте.

— Не съм твърдял друго — изчерви се Блейк. Англичанинът се размърда на мястото си, приготвяйки се да смени темата. Не обичаше да говори за пари на подобни събития. — Вижте, защо не ме придружите до Министерството на вътрешните работи другата седмица?

Споменаването на ведомството уплаши Калуст.

— Защо? Случило ли се е нещо?

— Не искате ли да станете поданик на Нейно Величество? — попита Блейк, изненадан от тревогата на събеседника си. — Заради вас пуснах някои връзки…

— О, да! — успокои се Калуст. — Как върви?

— Как върви ли? Ако ме придружите до министерството другата седмица, за да уредим нещата, процедурата ще е повече от задействана! Почти е готово! До няколко дни ще имате британско гражданство. Тогава вашият султан няма да може да ви докосне!

Погледът на арменеца светна.

— Прекрасна новина!

Приемът протичаше приятно и оживено сред смях и музика, когато из тълпата изникнаха двама мъже и се приближиха към масата.

— А, ето ви! — възкликна Блейк и стана да ги посрещне — Най-после.

Единият от новодошлите беше Хендрик ван Тигелен — нисък мъж с големи сини очи и зъбата усмивка, който наскоро бе, станал изпълнителен директор на „Роял Дъч“. Другият — Самюел Марк, който също не блестеше с висок ръст, имаше гъсти вежди и стреснат поглед. Той бе евреин и собственик на корабоплавателна компания, направила революция в транспортирането на нефт, бе я нарекъл „Шел“ заради някаква сделка на баща му, в която били намесени декоративни мидени черупки [48].

— Как е, приятели? — поздрави ги англичанинът, като влезе в ролята на домакин. — Закъсняхте, но все пак дойдохте.

Мъжете се поздравиха и след обичайните любезности се настаниха на масата. Калуст се взря в тримата мъже и си помисли, че именно те щяха да му осигурят пълния достъп до света на петролния бизнес. Работата за Зиновиев го въведе в бранша, но големите играчи стояха пред него: Филип, Хендрик н Самюел. Светът беше в краката им, макар че малцина биха го забелязали. След като разговаряха известно време, стана ясно, че двамата новодошли не са в особено добро настроение, дори изглеждаха унили.

— Но какво ви става? — учуди се Калуст. — Намираме се в най-добрия хотел в света и празнуваме Нова година, която ще ни отведе в новия век, а вие сте така умърлушени?

— Настъпва новата 1900 година, драги — поправи го Хендрик. — Двадесетият век ще започне през 1901.

— Подробности — отвърна арменецът и сви рамене, сякаш това бе съвсем маловажно. — След тази нощ в датата вече ще се появи деветка, а осмицата остава зад гърба ни, да го приемем така. Важното е, че това е паметен момент! Защо са тези погребални физиономии?

Хендрик въздъхна.

— Заради американците е — заговори директорът на „Роял Дъч“ — Не сте ли чули за новия гнусен ход на онези глупаци от „Стандарт Ойл“?

— Свалянето на цените ли?

— Ами да! Ако продължат така, тези типове ще ни докарат до фалит! Кой би издържал на подобни цени? Та те са по-ниски и от себестойността на продукта! Чист дъмпинг! Как е възможно да работят по този начин? Рокфелер е мошеник!

— Обясних ви хиляди пъти как го правят — каза Калуст. — В страните, където нямат конкуренция, американците продават много скъпо и пускат ниски цени там, където има и други търговци. Печалбата от първите продажби покрива загубите им от вторите, като така погубват конкуренцията. От години е така!

— Знам това — отвърна холандецът. — И все пак тези тактики не спират да ме изненадват. Знаете ли какво трябва да направим?

— Какъв е планът ви?

Хендрик ван Тигелен се размърда на стола си и с типичен за него театрален жест размаха юмрук във въздуха.

— Eendracht maakt macht !

— Хендрик, приятелю, престани вече! — помоли Филип. — Никой тук не говори този език.

— Аз просто цитирах стара поговорка от моята родина — обясни директорът на „Роял Дъч“. Холандия е малка страна, изградила империя. Как е успяла ли? — Той отново размаха свития си юмрук. — Eendracht maakt macht ! С други думи, съединението прави силата. Това е тайната на Холандия, а също и начинът да се изправим срещу онези изверги от „Стандарт Ойл“. — Той разпери пръсти. — Разделени, ние сме толкова слаби, колкото всеки отделен пръст. — И отново сви ръката си в юмрук. — Заедно ще бъдем силни като този юмрук!

— Много хубава реч — отбеляза Филип. — Но американците са навсякъде, тези скапани копелета! Нима не се обединиха с Нобел в Германия, за да прогонят нас, Ротшилд, от този пазар?