Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Разчитайте на мен.

След като намериха решение как да се справят със „Стандарт Ойл“ на Рокфелер, напрежението премина, тримата се отпуснаха и постепенно попиха празничното настроение на вечерта. Салонът се пълнеше с двойки, които танцуваха под бързия ритъм на малкия оркестър, който междувременно се бе включил в програмата, докато хората по масите оживено разговаряха и опитваха специалитетите, приготвени от най-добрите френски готвачи.

Докато наблюдаваше веселието наоколо, Калуст се замисли за иронията на съдбата. През изтичащата вече година бе починала майка му, което, след смъртта на тъста и тъща му преди няколко години, го правеше кръгъл сирак. Сега той и Нунуфар бяха съвсем сами, без да има на кого да разчитат; дори банката, хотелът и корабите на стария Оханес бяха наследени от синовете му. Но междувременно Калуст се бе утвърдил като представител на Зиновиев и играеше важна роля в петролния бранш. Споразумението, сключено тази вечер с тримата му сътрапезници, също бе важно и предвещаваше добро бъдеще за бизнеса му. С други думи, имаше добър повод да празнува настъпващата година.

Малко преди полунощ управителят на „Савой“ — Сезар Риц, изникна от тълпата и застана в центъра на салона. Размаха ръце, за да привлече вниманието и да накара присъстващите да замълчат. В салона стана необичайно тихо. Риц драматично се обърна и посочи големия стенен часовник, който сам бе донесъл от родната си Швейцария; стрелките показваха единадесет и петдесет и пет.

— Уважаеми дами и господа — започна тържествено той. — След по-малко от пет минути ще изпратим 1899 година. С нея си отива и славният осемнадесети век, в който светът се събуди от мрачен сън и прегърна прогреса, начело със светлата Великобритания и кралица Виктория. Предлагам да се сбогуваме достойно с годината и века, които тази вечер си отиват завинаги.

Чуха се няколко възгласа Hear! Hear! [49], както правеха в парламента, и „Бог да пази кралицата!“, когато оркестърът засвири Rule, Britannia [50]и всички присъстващи запяха заедно.

When Britain first, at Heaven’s command

Arose from out the azurе main;

This was the charter of the land,

And guardian angels sang this strain:

Ride, Britannia! Britannia rule the waves:

Britons never will be slaves. [51]

Сетне Риц отброи оставащите секунди от 1899 година, докато всички гости му пригласяха.

— Пет! Четири! Три! Две! Едно! — Настана истински спектакъл от гърмежи и летящи тапи от бутилки шампанско, вдигнати за наздравица чаши, целувки и прегръдки.

— Честита Нова година! Честита 1900! Нека новият век донесе на всички ни щастие!

Музиката засвири още по-весело, някои от двойките още се целуваха, други вече танцуваха, а от чашите им се разливаше шампанско по пода. Четиримата мъже от петролния бизнес, един висок и трима по-ниски, едновременно вдигнаха чаши, за да приветстват новите времена, които ги очакваха.

— За Новата година!

— За „Роял Дъч Шел“!

— Моля за внимание! — каза Калуст и вдигна тост за бъдещето, което настъпването на 1900 година предвещаваше. — За века на петрола!

БАВАЧКАТА, МАДМОАЗЕЛ КЛЕМАНС, ПРИСТЪПИ с мокър гребен в ръка и клекна до малкия Крикор, за да среше черните му коси, отделяйки ги настрани, за да постигне съвършено правилен път. Оправи яката на ризата му, отстъпи назад и огледа критично тоалета на петгодишното дете.

— Voilà ! [52]— възкликна тя, най-сетне доволна, но тревожна бръчка бързо набразди челото ѝ. — Готов ли си? Добре ли го научи?

Крикор кимна.

— Oui, mademoiselle . [53]

Бавачката се изправи, посочи вратата и направи знак на момчето да тръгва.

— Alors, allons-y ! [54]

Момченцето харесваше мадмоазел Клеманс. Тя се движеше леко и беше много по-мила от предишната му бавачка, строгата мис Сойър, която се занимаваше с обучението му допреди няколко месеца. Родителите на Крикор държаха той да получи най-доброто образование, затова наеха последователно англичанка и французойка, за да може той да изучи отлично и двата езика.

В момента, в който прекрачи прага и влезе в салона обаче, малкият забрави за бавачката и коленете му омекнаха, сякаш направени от желе. Там, като същинско жури, нетърпеливо за представлението, бяха родителите му, удобно седнали на един шезлонг. Майка му нежно прегръщаше белия си пекинез, а баща му разсеяно поглаждаше брадата си. Двамата бяха заобиколени от гости, вперили погледи в момчето, сякаш синът на домакините беше чуждестранен артист, излязъл да им представи номера си. Колко трудно беше в тези сутрини за него! Родителите му бяха купили къщата наскоро и за тях той бе просто част от мебелировката.