Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Стара история — каза Хендрик. — Не забравяйте, че за да догонят конкуренцията в Германия, „Стандарт Ойл“ намалиха цените, без да предупредят Нобел.

— Известно ми е — потвърди представителят на Ротшилд. — Онзи ден говорих с Емануел Нобел и той е съсипан, горкият. Всеки път, когато споменавах името на „Стандарт Ойл“, се тресеше от гняв. Опитвам се да кажа, че американците ни погаждат тези номера, за да ни разединят.

Холандецът отново сви юмрука си.

— Eendracht maakt macht !

— Да, да, разбрахме. Въпросът, приятелю, е да започнем да действаме…

Самюел Марк мълчаливо следеше разговора, но в този момент неспокойно се размърда, очевидно смутен.

— Аз… трябва да ви кажа нещо — заекна той. — Не знам дали… дали ще ви хареса.

— Какво? Какво има?

Самюел си пое дълбоко дъх, за да събере кураж да изплюе камъчето.

— „Стандарт Ойл“ ми направиха предложение.

Тримата мъже на масата зяпнаха от изненада и го загледаха с широко отворени очи.

— Какво?!

— Дават ми четиридесет милиона долара — поясни дребният евреин. — Моля ви, опитайте се да ме разберете. Терените на „Шел“ са в Борнео и добивът е скъп. Падането на цените бавно ни довършва. Не знам дали ще издържим още дълго. От друга страна, петролът от Борнео дава малко керосин и много бензин. Рафинерията не работи добре. — Той разпери ръце в знак на безсилие. — Предложението на „Стандарт Ойл“ може да ни спаси.

— Чак сега ли ни казвате? — извика Хендрик. — Как е възможно, Самюел?

Собственикът на „Шел“ засрамено наведе глава.

— Не ми беше лесно…

— Писна ми от игричките на „Стандарт Ойл“! — извика холандецът. — Атакуват ни с ниски цени и когато не унищожават конкуренцията, я купуват! Всеки път едно и също! А ние, тъпаците, седим и си говорим!

— Тъпак ли ме наричате?

— Не продавайте „Шел“ на „Стандарт Ойл“! — възкликна Хендрик, сякаш не бе чул въпроса. — Продайте я на нас, или още по-добре — присъедините се към нас! „Роял Дъч“ разкри нови терени в Суматра и компанията се разширява. За първи път можем спокойно да се изправим пред „Стандарт Ойл“. Това е нашата възможност! Но ако американците купят „Шел“, това ще е истинска катастрофа! Те ще установят монопол! Замисляли ли сте се за последствията от всичко това?

— Ще ми дадат четиридесет милиона! Четиридесет милиона долара! Знаете ли колко пари са това? Семейството ми настоява да приема.

— Семейството ви не ме интересува! — сряза го директорът на „Роял Дъч“. Размаха пръст срещу събеседника си. — Искам да знам какво мислите вие! Какво ще правите?

Разкъсван от противоречиви чувства и отчаян от нерешимата дилема, Самюел тъжно заговори.

— Не знам, не знам! Разумът ми казва да се възползвам, докато е време. Но сърцето ми… — Той въздъхна. — О, не знам как да постъпя! Не мога да реша…

Хендрик ван Тигелен впери огромните си сини очи в собственика на „Шел“. Познаваше го добре и знаеше, че е податлив на манипулации. Сега щеше да се възползва от тази негова слабост.

— Самюел, кажете ми… — заговори холандецът. — Вие англичанин ли сте, или евреин?

Собственикът на „Шел“ го стрелна със скандализиран поглед. Не можеше да повярва на ушите си.

— Какво намеквате? — възрази той, повишавайки глас. — Да, евреин съм, но освен това съм и англичанин! И съм горд да го кажа! Как се осмелявате да поставяте под съмнение моя патриотизъм?!

— Просто понякога не си личи — отвърна хладно Хендрик. — Също като мен, и вие добре знаете, че петролът е бъдещето. Компанията ви е английска и ако запазите контрол над „Шел“, това ще означава, че значителен дял от бизнеса остава в Англия, която сам твърдите, че толкова обичате. Но заради някакви си дребни неприятности вие, изглежда, сте готов да я продадете на „Стандарт Ойл“ и така да отстъпите бизнеса на американците. Как е възможно човек да се готви да отнеме от страната си част от нещо толкова важно и същевременно да тръби наляво и надясно, че е патриот? Та в това няма никаква логика! Ако продадете „Шел“ на американците, патриотизмът ви се превръща в една празна дума. — Той размаха пръст заплашително. — Подкрепяйте думите си с действия! Казвате, че сте родолюбец? Ами дръжте се като такъв!

Трябва да ме разберете — настоя Самюел, притиснат от солидните аргументи на събеседника си. — Имам проблеми с добива в Борнео! Освен това складираният петрол е оскъпен, а в момента пазарните цени са сринати! Сринати! Няма да оцелеем!

— Това са проблеми, породени от обстоятелствата.