Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Мосю Саркисян! — чу се глас от лявата част на салона. — Мосю Саркисян, s’il vous plait !

Калуст ce обърна и разпозна мъжа с високо чело и дълги засукани мустаци, който се приближаваше.

— Мосю Риц! — възкликна той. — Поздравления! Разкошен прием!

— Моля ви, наричайте ме Сезар — усмихна се мъжът и гордо се огледа наоколо. — Празненството е наистина чудесно, не мислите ли? — Наведе се към събеседника си, за да му прошепне: — Опитайте лангустата. Поръчана е специално за случая от Флорида. Превъзходна е!

— Непременно. Не мога да пренебрегна съвета на гений в хотелиерството като вас.

— Много сте любезен, мосю Саркисян! — изчерви се Риц. — Надявам се да си прекарате чудесно в нашата компания!

Гостите в салона бяха от висшата лондонска класа. Благородни дами, които преди това са избягвали публичните изяви, изпълваха фоайето със своето upper class [47]произношение. От дъното на салона се чуваше развълнувано бъбрене, навярно заради присъствието на някоя високопоставена особа. Новопристигналата двойка се осведоми за самоличността на госта и един сервитьор прошепна:

— Принцът на Уелс, милорд.

Докато наблюдаваше гостите, размишлявайки за тяхното благородно потекло, Калуст не можеше да не се поздрави за отличния избор, който бе направил. Намираше се на идеалното място, което прекрасно пасваше на нарастващата му слабост към изяществото и красотата.

Когато преди близо четири години пристигна в Лондон, арменецът бе разпитал няколко души, за да разбере кой е най-добрият хотел в града, и всички единодушно го насочиха към „Савой“. Животът му в Англия всеки ден потвърждаваше правилния му избор. Освен отбраната си клиентела хотел „Савой“ разполагаше с изключителни условия за посрещане на уважавани гости, най-вече защото беше първият хотел в света с изцяло електрическо осветление. И още по-важно — мраморните бани с топла вода в повечето стаи, нещо невиждано на друго място.

— Саркисян! — извика някакъв глас с подчертан upper class акцент. — Хей, Саркисян!

Калуст се обърна по посока на гласа и видя елегантната фигура на Филип Блейк, бившия помощник-секретар в Министерството на външните работи, който в момента беше депутат и петролен представител на Ротшилд. Блейк се бе превърнал в негов съперник, тъй като продаваше в Европа нефта, добит в Баку от Ротшилд, който се конкурираше с петрола на Зиновиев, чийто представител бе арменецът. Това обаче не можеше да помрачи приятелството им. Напротив, Блейк бе помогнал на Калуст да изучи тънкостите на търговията с петрол в Европа, което осигури отлични сделки на Зиновиев и тлъсти комисионни за неговия представител. Не по-маловажни връзки имаше Блейк в парламента и благодарение на тях продължаваше да му дава полезна информация за борсовите акции.

— Филип! — възкликна арменецът. — Тъкмо вас търсех.

Представителят на Ротшилд посочи маса в дъното на салона.

— Масата ми е там, приятел. Хендрик и Самюел ще дойдат всеки момент. Трябва да обсъдим някои неща.

Англичанинът ги покани на своята маса, но Нунуфар отказа.

— О, не — простена тя, като разбра какво предстои. — Още един безкраен разговор за бизнес!

— Защо не се разходиш наоколо и не поговориш с онези баронеси? — предложи съпругът ѝ. — Може би с тях ще ти бъде по-приятно, не мислиш ли?

— Разбира се — отвърна тя и махна с ръка, за да го отпрати. — Приятно изкарване с твоите другарчета.

Двамата мъже се настаниха на масата с лица към салона, за да наблюдават присъстващите. Блейк поднесе на приятеля си чаша уиски, след което наля и на себе си.

— Как вървят акциите на „Роял Дъч“? — поинтересува се той, докато отпиваше уиски с лед. — Добра инвестиция, а?

Калуст вдигна чаша за здравето на приятеля си.

— Откъде знаете, че цената им ще се качи?

— Саркисян, приятелю, знаете, че съм добре информиран, нали? — отвърна англичанинът със загадъчна усмивка. — Когато се разчу, че в кладенците на „Роял Дъч“ в Суматра има само вода, акциите на компанията буквално се сринаха. Боже, каква бъркотия настана! Всички на пазара решиха, че с холандците е свършено. Петролът на „Роял Дъч“ беше изчерпан! Само че получих поверителни сведения от посланика ни в Батавия, който твърди, че компанията е започнала нови сондажи на многообещаващ терен. И хоп! Не е необходимо да си гений, за да се сетиш, че акциите, стигнали дъното, ще скочат до небето, когато се разчуе за новите кладенци. Това бе идеалният момент за купуване.

— Така е — съгласи се Калуст. — Признавам, че когато ми казахте за тях, имах едно наум при закупуването им. Всички разправяха, че с „Роял Дъч“ е свършено. Но когато обявиха разкриването на нови залежи в Суматра… Какво облекчение само!