Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Е, добре! — въздъхна примирено тя. — Господ ще ми прости.

Сам Калуст я изкъпа, облече и парфюмира, като за целта използва от най-красивите рокли, които Нунуфар си бе купила в Триест. Даде ѝ подробни наставления как да задоволи пасажера и чак тогава я заведе в каютата, като я остави на разположение на Зиновиев за един час.

Но приятелството между двамата арменци не се основаваше само на подобен тип услуги. Винаги когато съзираше възможност, което обикновено се случваше, докато четеше новините във вестника, Калуст насочваше разговора към бизнеса и изтъкваше познанията си в областта и връзките си с министрите от цивилната листа. Така заговори за нещо, което накара Зиновиев да се замисли.

— Знаете ли — каза великанът малко преди да акостират в Саутхамптън, когато двамата си почиваха на чист въздух на палубата. — Имам неизчерпаеми залежи от петрол.

— Естествено! Не забравяйте, че гостувах в дома ви в Баку. Апшеронският полуостров е голяма работа, а? Проблемът е какво ще правите с целия керосин, който изнасяте за Османската империя. Знаете, че империята фалира. Сметките ѝ се управляват от ликвидационна комисия, съставена от представители на европейски банки. Един ден просто ще спрат да ви плащат…

— Дори не го споменавайте! Често се налага да гоня тези крадци, турците, за да си платят дължимото, какво мислите? Обирджии! — Той се поколеба. — Но какво мога да сторя? Държат ме в ръцете си. Проклети турци!

— Намерете други пазари.

— Лесно е да се каже — отвърна великанът. — Имам представител в Париж, който само ме краде. Понякога си мисля, че е по-лош и от турците. Светът е свърталище на крадци, казвам ви. Свърталище на крадци!

— Но за какво ви е представител в Париж? Центърът на Европа е Лондон, друже! С години съм залагал на „Роял Ексчейндж“ и добре знам какво говоря. Лондон е мястото, финансовият световен център, там законите се спазват и съдът уважава правата ни, това е столицата на най-голямата европейска сила, а на огромната ѝ територия няма и капка петрол. Ето това наричам сигурен пазар.

Зиновиев замислено почеса дългата си черна брада.

— Да… очевидно е. — Той разпери ръце в жест на безсилие. — Проблемът е, че в Лондон не познавам никого. Освен това предпочитам доверени хора. Не мога да отида там и да наема първия глупак, който се изпречи пред погледа ми, нали така? Нямам доверие на англичаните, с техните бели костюми и превзети разговори, освен това се мислят за нещо повече от другите. Имам нужда от човек от нашите, да говори нашия език и същевременно да разбира от бизнеса. Но откъде да намеря такъв?

— Значи, ви трябва арменец — предложи Калуст с блуждаещ поглед, сякаш и сам той не познаваше човек, който да отговаря на изискванията. — Някой, когото познавате добре и с опит в петролния бизнес. Освен това ми се струва важно този човек да има понятие и от финанси, не мислите ли?

— Няма да е лесно да го открия.

На палубата настъпи тишина.

— Смятам да се установя в Лондон и мога да потърся някого с тези характеристики — подхвърли Калуст възможно най-непринудено. — Разбира се, няма да имам много свободно време. Ще възстановя контактите си във Външното министерство и отново ще залагам на „Роял Ексчейндж“. С моите познания в петролния бранш мисля, че няма да е трудно да си намеря работа, която да…

Великанът изведнъж скочи, прекъсвайки мисълта на събеседника си, и настойчиво размаха пръст насреща му.

— А защо да не бъдете вие?

Калуст се направи на изненадан.

— Какво аз?

— Вие — мой представител. Защо не?

— Аз ли?

— Ама разбира се! Вие сте идеалният човек! Сякаш самата длъжност е чакала да се появите, за да ми хрумне да я създам!

Дребничкият арменец сведе поглед и си придаде скептично изражение, което бе научил от търговците на Капалъ чарши при пазарлъците си с тях.

— О! Не знам…

По грубото лице на Зиновиев премина сянка на разочарование и учудване.

— Не ми казвайте, че отказвате.

Калуст си пое дълбоко дъх и не отговори веднага, сякаш едва сега обмисляше въпроса.

— Не че не искам — заговори той. — Всъщност разполагам с отлични връзки в британското правителство и съм сигурен, че ще ви спечеля много пари в Лондон. Проблемът е, че имам планове, които биха били много изгодни за мен, а тази работа изисква пълно посвещение, както е очевидно. Не знам дали ще мога да…

— Сто лири! — прекъсна го арменският милионер. — Ще ви плащам сто лири месечно, за да бъдете мой представител в Лондон.