Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Стига! Отиваш на палубата! — отвърна той и махна с ръка към вратата на каютата. — Има удобни сенчести места, където ще се чувстваш много добре. Горещо е, нали? Ще бъде приятно да пътуваме на открито. Даже казват, че е добре за здравето. Ще се отрази добре на малкия.

— Ама… да не си полудял? Да живеем на палубата? Аз и бебето? На палубата?

— Само за няколко часа… надявам се. Ще се опитам да убедя капитана да ви намери нещо по-добро.

— Ами ти?

— Аз ли? Оставам тук с мъжа от Баку. Много е важно да се сближа с него.

Жена му поклати глава, отказвайки да приеме тази абсурдна ситуация.

— В това няма никаква логика. Не мърдам оттук.

В този миг арменецът спря да подрежда багажа и се взря в нея. В погледа му се четеше решителност.

— Слушай, Нунуфар — заговори той сериозно. — Това е голямата ни възможност, нима не разбираш? Човекът, на когото помагам, се къпе в пари. Толкова е богат, че е покрил стените на резиденцията си със златни плочи, представяш ли си? Видях го с очите си! Златни плочи! Сега не е моментът да се колебаем, а да действаме! Много е важно той да ме хареса и да ми дължи услуга, разбираш ли? Изключително важно! Бъдещето ни зависи от това. — Отново насочи вниманието си към куфара и прибра последните дрехи. — Вземи Крикор и върви на палубата. Може да ти звучи абсурдно, но те уверявам, че животът ни ще се промени според начина, по който се отнасяме с този тип.

И сякаш нямаше какво повече да добави, Калуст взе куфара и излезе.

Пътуването с парахода на „Лойд Триестино“, собственост на Берберян, продължи само една седмица, която на семейство Саркисян се стори цяла вечност. Като видя дъщерята на шефа си, оставена на палубата заедно с бебето, и след молбите на Калуст да уреди нещо, капитан Колинс изкара един юнга от каютата му и настани в нея Нунуфар и Крикор. Миниатюрното помещение се намираше близо до машинното отделение, превърнато във въглищна пещ. Не беше особено уютно, но предвид обстоятелствата — търпимо.

Калуст остана в луксозната си каюта заедно с благодарния Зиновиев. Въпреки различията си или може би именно заради тях, двамата арменци се погодиха добре; единият бе огромен, нахален и груб, а другият — дребен, тих и възпитан.

— Какво желаете за вечеря — запита Калуст другаря си по каюта, докато разглеждаше менюто, предлагано в ресторанта. — Има печена каракуда и спагети с морски дарове. Ако предпочитате месо, предлагат татарски бифтек и пиле с ориз.

Великанът, който удобно се бе изтегнал на леглото, махна отегчено с ръка.

— Що за глупости! — запротестира той. — Нима тези мръсни животни нямат никакви арменски ястия? Например хачапури или хоровац ?

Погледът на Калуст отново се плъзна по списъка с ястия.

— Опасявам се, че не. Европейска кухня.

— Ах, по дяволите! Никога нищо нямат тези глупаци! Ако камшикът ми беше с мен, щях да ги науча аз…

— Мога да говоря с готвача — предложи любезно младият арменец. — Какво ви се яде?

— Какво ли? — Зиновиев въздъхна дълбоко, почти носталгично. — Знаете ли, едни кюфтенца ще ми дойдат много добре. О, колко добре само! — Той облиза устните си. — Би било чудесно.

Като чу поръчката на другаря си, Калуст веднага скочи и изхвърча от каютата с репликата „Веднага се връщам“. Отиде при Нунуфар и я заведе при корабния готвач, за да го научи да прави кюфтета.

Готвачът възропта, че пасажерите трябва да се съобразяват с менюто за деня, че не е възможно да приготвя различни ястия и че има страшно много работа, но банкнота от пет франка в крайна сметка подсигури съдействието му. След половин час традиционните арменски кюфтета димяха апетитно в чиния с гарнитура от ориз и вкусна разядка пилаки , заедно с бутилка шампанско.

Калуст не отказваше нищо на своя богат приятел и другар по каюта. Уверяваше го, че ще му бъдат сервирани любимите му ястия, пазеше го от комарите и слънцето, винаги имаше подръка изстудена бутилка шампанско и дори му четеше на глас вестниците, които купуваше на всяко пристанище. Въпреки това Зиновиев не оставаше напълно доволен.

— Няма ли жени в тая дупка? — оплака се той втората вечер, докато се почесваше по издутината между краката си. — Нима очакват един мъж да оцелее на такова пътуване? Да не съм някакъв поп!

Загрижен за приятния престой на госта си, Калуст слезе на палубата, където пътуваха хора от по-бедна черга, и се приближи до италианка, очевидно със скромни възможности, като се опита да я придума да предостави услугите си на богатия пасажер в замяна на двадесет франка. Отначало тя отказа, в крайна сметка за каква я взимаха? Замисли се, когато предложението се качи на петдесет франка и се съгласи, когато достигна сто.