Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Не е точно така — настоя собственикът на „Шел“. Той посочи към лампите, които осветяваха салона на хотел „Савой“. — Виждате ли това осветление? Захранва се изцяло от електричество. „Савой“ може и да е първият напълно електрифициран хотел в света, но скоро всички градове ще имат електричество. Например Берлин. Осветлението на керосин ще изчезне. Също като свещите и осветлението на газ, керосинът оставя сажди, изгаря кислород и може да причини пожари. Електричеството няма такива недостатъци. То е бъдещето. Това означава, че проблемът не е просто в обстоятелствата.

Холандецът скръсти ръце на гърдите си.

— Да, електричеството ще замени керосина при осветителните тела — призна той. — Но нали вие сам казахте, че петролът от Борнео е беден на керосин и богат на бензин? А бъдещето на петрола, драги, е именно в бензина! Виждали ли сте онези карети без коне, които изобретиха наскоро? Един ден всички карети ще бъдат такива!

— Задвижвани с пара.

— И с бензин! Германците започнаха да произвеждат карети без коне… автомобили, както ги наричат сега, които работят на принципа на вътрешното горене. Явно са по-ефикасни. Не знаете ли какво се случи на ралито Париж-Бордо? От шестнадесетте бензинови автомобила, които стартираха, половината финишираха. А от осемте парни до финала стигна само един. Първите места спечелиха само бензинови автомобили. Значи, бензинът победи парата! И това не се отнася само до каретите без коне, драги. Ще дойде ден, в който корабите също ще бъдат задвижвани от бензин! Запишете си думите ми. Бензинът е бъдещето!

За няколко минути на масата настъпи тишина. Наоколо всички празнуваха, пианистът свиреше весела мелодия и из салона се въртяха няколко двойки. Чуваше се радостен смях и всички изглеждаха щастливи, освен четиримата мъже, които се споглеждаха притеснено, сякаш се намираха в друг свят. Самюел облегна лакти на масата, хвана главата си с ръце и разтри лицето си.

— И сега какво, боже Господи? — простена той. — Какво ще правя? Да продавам на американците или да рискувам да се разоря?

Холандецът удари с юмрук по масата, което стресна останалите.

— Нито едно от двете! — изръмжа той. — Присъединете се към „Роял Дъч“! Eendracht maakt macht ! Само съединението ще ни спаси! Ще обединим ресурсите си, ще споделяме рафинериите, транспорта, ще намалим разходите и ще стабилизираме пазара. Има много пари за печелене и ние ще ги спечелим, по дяволите!

Калуст премигна.

— Ако ми позволите да се намеся… Това не е достатъчно — каза той с обичайния си спокоен тон, нарушавайки проточилата се тишина. — Съюзът между европейските производители ще даде резултат само ако навлезем в пазарите, където „Стандарт Ойл“ е монополист. В противен случай американците ще продължат да се възползват от печалбата от тези пазари, за да подбиват цените ни там, където се конкурираме. Но ако присъстваме навсякъде, те вече няма да могат да поддържат тази ценова война.

— Прав сте! — съгласи се Хендрик. — Но нищо от това не би било възможно, ако продължим да сме разединени. Трябва да слеем активите си и да си сътрудничим. — Той погледна към представителя на Ротшилд. — Филип, какво мислите?

Англичанинът поклати глава.

— Нещата не могат да продължават както досега. Това ще ни разори. — Вдигна глава и се взря в събеседника си. — Може да разчитате на нас, приятелю.

Холандецът се обърна към арменеца.

— Калуст, а вие? Русия е втората петролна сила в света и ако искаме да се изправим срещу „Стандарт Ойл“, ще имаме нужда от независимите производители от Баку. Каква е вашата позиция?

Представителят на Зиновиев бе запазил непроницаемото си изражение, също като търговците от Капалъ чарши в разгара на пазарлъка.

— Убеден съм, че изходът от ситуацията е именно такова споразумение — заяви накрая той. — Независимите производители от Баку ще ви подкрепят, гарантирам ви. Но само като ваши партньори.

Накрая Хендрик се обърна към Самюел, който още триеше лицето си.

— Ами вие? Ще продадете ли „Шел“ на „Стандарт Ойл“ и така да предадете страната си? Или ще се присъедините към „Роял Дъч“ в едно англо-холандско партньорство, за да спасите фирмата си, без да е необходимо да продавате душата си? На кого служите? На Рокфелер или на кралица Виктория?

Като представи въпроса по този начин, холандецът знаеше, че току-що нанесе последен удар по дилемата на Самюел, който много обичаше да демонстрира патриотичните си чувства. Самюел Марк спря да масажира лицето си, вдигна глава и се взира в събеседника си пет дълги секунди, докато накрая се реши, протегна ръка и промълви: