Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— О!

Вахан взе стъкления капак и го зави за металната основа, сглобявайки лампата.

— Стъклото предпазва пламъка — обясни той, след като приключи. Вдигна лампата като трофей. — След това изобретение домът ни вече не се нуждае от свещи, чухте ли?

— За бога, мъжо! Ами димът?

— Дим ли? Какъв дим? Тази лампа не изпуска дим, нито миризма, жено. Освен това светлината ѝ е по-силна от свещите. Погледнете! — Приближи лампата до един тъмен ъгъл на салона, за да демонстрира. — Виждате ли? Прекрасна светлина, а? Прогресът идва в този дом, хора! Прогресът!

Новата придобивка очарова всички, включително прислужниците, които дотичаха, за да присъстват на началото на прогреса, известен от синия пламък, който стъклената фуния излъчваше, сякаш трепкащата светлина пророкуваше бляскаво бъдеще.

— Мъжът ти още не ти е казал всичко — намеси се Григорис, като едва сега наруши мълчанието си. — Остава голямата новина!

— Още ли има? — учуди се Верон и най-сетне отдели хипнотизирания си поглед от трепкащия пламък. — Донесли сте още изобретения от Константинопол?

Господарят направи знак на прислужниците и всички почтително се оттеглиха.

— Голямата новина — започна той, когато останаха сами — е една сделка, която Салим бей ми предложи.

— Кой? Съветникът на султана?

— Точно той — потвърди Вахан. — Знаеш, че винаги обядваме заедно, когато съм в Константинопол. Салим бей е добър авер.

— Ама, разбира се! — възкликна Верон с неприкрита злоба. — С всички килими, които си му подарил! Да не говорим за рушветите! Човекът сигурно е забогатял благодарение на нас!

— А ние — благодарение на него! — отбеляза съпругът ѝ със сурово изражение и премерена строгост в гласа. — Не забравяй, жено, че именно той представи нашите килими в двореца! Заради него клиентите ни се умножиха стократно и сега всички искат от нашата стока! Ние зареждаме двореца, а това е най-добрата реклама в цялата империя. Ето защо не трябва да плюем в ръката, която ни храни.

— Прав си — призна стопанката на дома, която всъщност не се оплакваше от благата, които това взаимноизгодно приятелство им предоставяше.

— Да не забравяме, че по съвет на Салим бей султанът ме назначи за валия на Трабзон и ми повери събирането на данъци в Месопотамия.

— В замяна на много рушвети…

— Това няма значение! — Вахан махна с ръка наоколо, сякаш за да покаже къщата. — Всичко това, което имаме, също дължим на Салим бей. Добре е да го запомниш. Рушветът е справедлив армаган за всички услуги, които му дължим!

Верон сведе глава.

— Прав си.

След като усмири жена си и утвърди авторитета си, Вахан пое дълбоко дъх и възвърна господарския си маниер. Не беше обичайно подобни въпроси да се обсъждат с жени, но в такива ситуации той се бе научил да се доверява на преценката на Верон. Тази жена сякаш притежаваше особен нюх към сделките и само глупак Не би се допитал до нея.

— Добрият Салим бей ми предложи сделката с керосина — обяви той. — Изключителни права за султанския сарай.

Верон повдигна вежди с недоверие. Също като съпруга си, тя добре знаеше, че никой в двореца, като се започне от приятеля му Салим бей, не предлага нищо даром.

— Колко иска?

— Депозит от пет хиляди турски лири и петнадесет процента от печалбата.

В салона настъпи тишина.

Седнал на своето килимче от агнешка кожа, Калуст се стараеше да остане незабелязан, докато следи разговора. Приказките за бизнес го очароваха, но не биваше да го забележат, за да не го отпратят като слугите.

— Пет хиляди турски лири са много пари — бавно отбеляза Верон. — Как ще ги намерим?

— Ще продадем имота в Кадъкьой — предложи Вахан. — Имаме хиляда лири, нали? Продажбата ще ни осигури още две хиляди. Останалите две ще взема от банките в Константинопол — Той вдигна безпомощно рамене. — Ще останем без пукната пара, разбира се, но рискът си струва.

Погледът на Верон се спря върху пламъка, който все още гореше на върха на памучния фитил.

— Не знам… — поколеба се тя. — Това са много пари.

— Не смяташ ли, че сделката е добра?

Жената присви очи, докато размишляваше по въпроса. Това бе важно решение и преди да се произнесе, трябваше да научи повече.

— Какво точно представлява тази сделка? — поинтересува се тя, като махна с ръка към лампата. — Изключителни права за внос на тази дрънкулка? Това ли е?

Съпругът нервно се разсмя.

— Не е лампата — отбеляза той. — Керосинът. Салим бей ни предлага права за продажба на керосин на султана. Освен това петте хиляди лири отиват към личните финанси на султана. Самият Салим бей ще се задоволи с петнадесетте процента.