Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Верон потърка брадичката си, сякаш искаше да изтъкне и последните си съмнения, но истината бе, че вече не изпитваше такива. Интуицията ѝ подсказваше, а и опитът я бе научил, че най-добрите инвестиции се получават, когато продавачът е притиснат от кредиторите и спешно трябва да продава. Очевидно, колкото и невероятно да звучеше, такъв бе случаят и на султана.

— Имате право — отсъди накрая тя, отстъпвайки пред солидните аргументи. — Наистина изглежда добра сделка!

ПРЕЗ ЗИМАТА УЛИЦИТЕ НА ТРАБЗОН ВИНАГИ ТЪНЕХА В КАЛ, но тя не попречи на Вахан Саркисян да направи неделната си разходка по главната улица, облечен в най-хубавите си дрехи. Сутринта бе отишъл на служба в църквата „Св. Ана“, а сега демонстрираше благосъстоянието и общественото си положение из центъра на града. В крайна сметка не всеки имаше достъп до султанския двор.

Валията се разхождаше, облечен във фрак, с ръкавици и колосана яка; в едната си ръка въртеше бастун, а в другата — запалена пура. На главата му гордо се мъдреше червеният фес, а лицето му руменееше от благоденствието, което се полагаше при такова богатство. Водеше жена си под ръка, докато Калуст вървеше зад тях, държейки за ръка един каведжи. Всички носеха костюми по поръчка от Париж — тя беше облечена с дълга пола с кринолин, а гърбът ѝ бе пристегнат с корсет, следвайки последните тенденции на изисканата европейска мода.

— Колко е свеж въздухът! — възкликна господарят, вдишвайки дълбоко острия солен аромат на Черно море. — Ах, този мирис на море! Прекрасно!

Семейството се наслаждаваше на разходката си и под претекст, че отива до центъра на града, за да „подиша чист въздух“, държеше да се покаже сред съгражданите си. Разбира се, първата възможност за това бе църковната служба, но там Саркисян сядаха на първите редове и народът виждаше само гърбовете им. Тази разходка, която Вахан наричаше „представителна“, им даваше чудесна възможност да се покажат от глава до пети.

Макар Саркисян отдавна да беше един от важните мъже в арменския миллет на Трабзон, сделката с керосина го издигна на по-високо ниво. Газовите лампи се харчеха добре из цялата Османска империя и керосинът от Баку се търсеше повече от американския продукт на „Стандарт Ойл“, защото руската суровина беше по-близо и поради това цената бе по-достъпна. Вносът и на двата продукта се бе оказал невероятно изгоден. А доставките в двореца, за които Вахан имаше изключителни права, освен доходи му донесоха още по-добра репутация. Вярно, че старият султан наскоро се бе споминал и че сега управляваше новият султан Абдул Хамид II, но приятелят му Салим бей — все така ловък в дворцовите интриги, бе успял да запази влиянието си и побърза да изясни, че що се отнася до вноса на керосин за Високата порта, нищо не се е променило.

— Господин Саркисян — измърмори градският нотариус, като свали феса си и се поклони, докато се разминаваше с видното семейство. — За мен е чест да ви срещна в добро здраве, заедно с госпожата и момчето ви.

Хората се кланяха, като минаваха покрай Саркисян, и дори каруците и файтоните забавяха ход от страх да не опръскат с кал такива знатни особи.

Вахан се чувстваше важен гражданин на Трабзон, но съпругата му — поради прагматичния си реализъм — мислеше, че живеят в заблуда.

Именно затова в същия този ден, като видя трима турски войници да яздят по улицата, Верон сграбчи съпруга си за ръката и го задърпа настрани.

— Внимавай — предупреди го тя. — Кавалеристи.

Валията разтърси ръката си, за да се освободи от жена си.

— Какво правиш, жено? — възрази той. — Те са тези, които трябва да внимават! Те трябва да…

В този миг две пръски кал, но колкото цяла шепа, полетяха във въздуха, улучиха Вахан в гърдите и лицето и го накараха да млъкне. Покрай тях минаваха турските кавалеристи.

— Внимавай! — каза жена му.

Ядосан, Саркисян вдигна бастуна и побутна с върха му един от конете.

— Какво правите? — изрева той към войниците. — Внимавайте, чувате ли? И имайте малко уважение!

Кавалеристът, който яздеше отпред, дръпна юздите и спря. Обърна коня и бавно се приближи до Вахан, гледайки го от висотата на седлото си. С бързо и неочаквано движение той замахна с камшика и шибна минувача по лицето, събаряйки червения му фес.

— Ти трябва да имаш уважение, гяур такъв! — изрева войникът, давайки воля на гнева си. — За кого се мислиш? За султана ли? Вие, християните, прекалено много се перчите. Искате независимост, нали? Искате права?! Но ние и новият султан ще ви поставим на място! Чу ли ме, пес такъв?