Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Верон изглеждаше заинтригувана, но все още не разполагаше с достатъчно информация, за да вземе крайното решение.

— Какво всъщност представлява керосинът? — попита тя. — Откъде се добива?

— Керосинът е дериват на едно масло, което се добива от скалите. Оттам идва и името му — „масло от камък“ [4]. Камък на гръцки е петра. Масло от камъка. Днес има по-модерна дума — петрол. Изглежда, големи количества от него са открити в Америка.

— И ти ще купуваш това масло от Америка?

— Разбира се! Ако бизнесът потръгне, ще стана официален представител на най-големия американски износител „Станд Ойл“, което ще…

— „Стандарт Ойл“ — поправи го тъстът.

— Точно така — Вахан постави пръст под десния си клепач и добави: — Освен това държа под око и Русия. Открили са петрол недалеч от тук — в Баку. — Той посочи към трепкащия пламък. — Това е бъдещето, жено! Когато лампата се появи на пазара, хората ще престанат да използват восъчни свещи. Всички ще искат такива газени лампи. И когато това се случи… ще станем богати! — Мъжът се поколеба, опитвайки се да отгатне мислите на Верон по израза в очите ѝ. — Нима се съмняваш?

Погледът на жената не се отделяше от лампата. Наистина, как да устоиш на пламък без дим и миризма? Пет хиляди златни лири са цяло състояние — това наистина бе на границата на техните финансови възможности, та дори и отвъд нея. Рискът ѝ се струваше огромен. Нямаше да им остане и пукнат грош и щяха толкова да затънат в дългове, че можеха да фалират — опасност, която женският ѝ разум не можеше да пропусне. Но дори идиот би видял търговския капацитет, скрит в този прекрасен синкав пламък.

— Защо ние? Защо предлагат на нас?

— Салим бей ми има доверие.

Верон наклони глава настрани с онова толкова присъщо за нея скептично изражение, сякаш молеше да ѝ спестят празните приказки.

— Добре. А сега сериозно?

— Защото сме на правилното място — отбеляза Вахан. — Само погледни картата. Имаме бизнес в Константинопол, където американците могат да доставят стоката. Живеем в Трабзон, на две крачки от Батуми и на половината път до петрола в Баку. Освен това ще им осигурим печалба. От финансовия колапс насам сметките на империята са на минус и султанът спешно се нуждае от пари.

— Хайде моля ти се, та той има пари — отбеляза саркастично жена му. — И то много.

— Грешиш. Доколкото ми е известно, външният дълг на империята е над двеста милиона лири. А най-лошото е, че от тях тук са усвоени само сто и двадесет милиона. — Заговори по-тихо. — Изглежда, че осемдесет милиона са били преведени по лични сметки.

— Рушвети — поясни ненужно Григорис, триейки палеца и показалеца си. — Както знаете, в Константинопол това е начин на живот.

— Така е — съгласи се Вахан. — Пълна мизерия. Останалите пари бяха пръснати за покриване на разходите около глупавата Кримска война и за операцията на остров Крит [5]. Останахме бедни като просяци.

— Откъде знаеш всичко това? — учуди се Верон. — Кой ти разказва тези неща?

Съпругът ѝ сви рамене.

— Това разправят всички в Константинопол. От тези двеста милиона заем знаеш ли колко са достигнали до бизнеса? Някакви жалки десет милиона, представяш ли си? После дойде кризата и — бам! — сметките на Османската империя останаха с отрицателен баланс. — Той сниши глас. — Един приятел от Османската имперска банка ми разказа, че когато международните банки създали ликвидационна комисия и поискали да разгледат нашите сметки, направо се ужасили. Изглежда, империята няма никаква счетоводна система! — Вахан поклати глава. — Никой не знае точно колко се харчи и за какво, пълна анархия! Европейците разбрали, че искаме заеми, за да изплащаме други заеми. Какъв позор! Когато великият везир трябвало да извърши плащане и откривал, че в сметката няма пари, знаеш ли какво правел? Вземал нов заем! — Той разпери ръце в знак на отчаяние. — Направо е непростимо! Мошеничество!

Григорис поклати глава и въздъхна.

— Империята е разграбена, няма съмнение!

— И то така, че султанът няма пукната пара и започна да дава концесии на безценица — продължи съпругът. — И всичко това ти го казвам, за да ти обясня защо ни дава изключителни права за доставките на керосин в рамките на империята срещу пет хиляди златни лири.

— Знам, че това са много пари — отново се намеси Григорис. — Но предвид залога, може да донесе и голяма изгода. Трябва да признаем, че се намираме пред голяма възможност. Щом толкова хора забогатяват от липсата на добро управление, защо и ние да не вземем своя дял?