Жозе Родригеш душ Сантуш: Мъжът от Константинопол

Вахан Саркисян пристъпи две крачки и спря до директора, който не смееше да се изправи, преди да получи позволение за това.

— Предупреждавам ви, че в края на учебната година най-добрият ученик на това училище трябва да бъде моят син! — изрева заплашително той. — И не искам оценки по милост, ясно? Той ще има най-висок успех, защото наистина ще е най-добрият! Най-добрият! Ако смятате, че се нуждае от още работа, ще направите необходимото, за да го постигнете! Достатъчно ясен ли бях?

Директорът кимна, без дори да се осмели да го погледне.

— Да, господине.

Вахан остана приведен към пода.

— В края на годината искам да ми предадете тестовете на сина ми и на момчето на Шакхиан — каза той. — Лично ще се уверя дали отговорите на моето са най-правилни. — Предупредително вдигна пръст. — И да не сте посмели да шмекерувате!

След като приключи със заканите, той се обърна, хвана момчето за ухото и издърпвайки го навън, излезе от кабинета.

Голяма бе славата на Вахан Саркисян сред арменския миллет на Трабзон, където християнският етнос се бе утвърдил като доминиращ, а домът му се радваше на заслужената репутация на най-богато и разкошно обзаведено жилище в целия град.

Стените на голямата къща бяха покрити с великолепни гоблени от Бухара — най-деликатните и изящни сред всички ориенталски произведения, салоните бяха застлани с най-ярките персийски килими от Шираз и Исфахан. Важна подробност бе, че всички бяха изработени от вълна; в този дом нямаше място за памучни черги или такива от овча или камилска кожа, за които се считаше, че са с по-ниско качество. Изключение правеше само един много красив кавказки килим от агнешка кожа, мек и пухкав, върху който малкият Калуст обичаше да учи.

Тази изтънченост в избора на килими за къщата не учудваше никого; все пак Вахан бе започнал именно от малък дюкян за килими на чаршията в Трабзон. Продажбите му вървяха толкова добре, че му дадоха възможността да се ожени за братовчедка си — Верон — любимата дъщеря на чичо Григорис. Григорис поддържаше редовна кореспонденция с големите чуждестранни банки в Константинопол, като Османската банка, основана от британците, и Османската Имперска банка, чийто капитал държаха французите, — контакти, от които Вахан се възползва, за да разпростре бизнеса си чак до далечната столица.

Разбира се, на Константинопол не му липсваха килими, но Вахан намери интересна ниша на пазара, която да експлоатира.

За търговията си в Трабзон той се бе свързал с доставчици от Туркменистан. Килимите от този кавказки район, изработени от чиста вълна, бяха много популярни в столицата и в Европа, но само с модела мерви . А Вахан получаваше доставки от йомут и теке , които се внасяха рядко и бяха почти непознати. Неговите килими бяха истински произведения на изкуството — уникални и изящни. Търговецът не пренебрегваше факта, че новите стоки на пазара представляваха голямо предимство за процъфтяващия му бизнес; трябваше само да изиграе мъдро тази карта.

Така и стори. По съвет на жена си, която разбираше от сериозна търговия, събра кураж и всичките си спестявания и ги вложи в дюкян на чаршията в Константинопол. Веднага щом отвори, той се свърза с английските и френските банкови директори, с които чичо му, който вече беше негов тъст, въртеше сделките си. Резервира салона на един от най-луксозните ресторанти в квартал Пера и ги почерпи с обяд, достоен за султана. Предварително бе проучил колекционерските им интереси, допълни пиршеството с предложения за най-добрите килими йомут и теке от Туркменистан, с които се бе сдобил. Чужденците останаха очаровани и не пропуснаха да споделят възхищението си от най-новите красоти от Туркменистан със своите клиенти и приятели, с които се срещаха на коктейлите на дипломатическите делегации.

През следващите седмици дюкянът на Вахан на константинополската чаршия стана нечувано търсен от страна на дипломати и западни търговци, живеещи в града — всички те, по примера на приятелите си банкери, бързаха да се сдобият с уникалната стока. Това, разбира се, привлече вниманието на останалите клиенти и след няколко месеца магазинът се пълнеше и с турци, заинтригувани от килимите, които толкова привличаха гяурите, тоест неверниците.

Когато през 1869 г. се роди Калуст, тъстът чичо прегърна Вахан и отпразнува случая с бутилка силен арменски коняк.

— Честито! — ликуваше Григорис с воняща на алкохол уста. — Направи състояние и се превърна в един от най-богатите мъже в Трабзон! Синът ти и мой внук ще прослави семейството ни!