Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

КНИГАТА С ПЕЧАТА НА ЕПАРХИЯТА, на чиято корица се четеше заглавието „Хаяса“, тоест Армения, и чието четене бе станало задължително в арменското училище в Трабзон, бе отворена на страницата, където се разказваше как цар Тиридат III приел християнството за официална религия на страната през свещената 301 година, което пък превърнало Армения в първата християнска нация в света, дори преди Етиопия и Римската империя. Книгата потвърждаваше онова, което малкият Калуст често бе чувал в разговорите на възрастните и по време на църковните служби, но той не можа да се съсредоточи, защото страховитият вик на познат глас прекъсна четенето му.

— Берон!

Баща му влизаше в салона. Подчинявайки се машинално на установения ред, Калуст скочи на крака, събра пети и се поклони на главата на семейството, както правеше винаги, когато Вахан се появяваше.

От известно време не го беше виждал вкъщи. Вахан Саркисян често пътуваше до Константинопол и Калуст свикна да го наблюдава как потегля за столицата със стоката, доставена от кавказките и персийските кервани. Изглежда, килимите се радваха на голям успех в Константинопол и благодарение на красивата и изкусно изработена стока баща му бе създал контакти в двореца, и лично султанът, по предложение на свой съветник, го бе назначил за валия [3]на Трабзон и събирач на данъците от вилаетите на Месопотамия. Освен огромна чест, за него тези длъжности се оказаха и много изгодни и така Вахан успя да подсили семейното богатство благодарение на многото бакшиши, с които го отрупваха в замяна на услугите, повече или по-малко законни, които извършваше по време на важната си обществена служба.

Този път Вахан се връщаше от пътуване до престолния град, придружен от дядо Григорис — и двамата с червени фесове и бастуни, пушейки ароматизирани пури. Мъжете влязоха в салона и се настаниха на столовете, които миналата година бяха пристигнали с експресна доставка от Венеция.

Като чу мъжкия глас, който гърмеше в къщата, майка му дотича в салона.

— Какво става?

— Съпругът ти се прибра, жено! — изрева Вахан и шумно се разсмя. — И е дошъл заедно с баща ти!

Като съзря баща си в салона, Верон спря и също се поклони.

— Господине.

Но двамата мъже не се интересуваха от формалностите. Бяха много развълнувани и скоро семейството научи причината. Носеха прогреса под формата на странен предмет, чиято долна част беше метална, а горната представляваше стъклена фуния.

— Погледни! — възкликна Вахан, докато показваше изобретението. — Имаш ли представа какво е това?

Съпругата му заинтригувано се взря в предмета.

— Ваза?

Двамата мъже искрено се разсмяха и господарят показа предмета на сина си.

— Ами ти, Калуст? Знаеш ли какво е?

Малкият, който продължаваше да стои прав като часовой, знаеше, че може да говори само когато баща му разреши. А това току-що бе станало. Той внимателно разгледа новата придобивка, опитвайки се да открие за какво служи. Искаше да се изтъкне пред баща си, да му покаже, че знае много повече от това, на което ги учат в училище, въпреки че нямаше отговор на въпроса. Приличаше на обикновена машинария, но истината бе, че никога не бе виждал такава през краткия си живот и разпознаването ѝ го затрудни.

— Прилича на… аламбик.

Мъжете отново се разсмяха, развеселени от недоумението, което изобретението бе предизвикало.

— Това е свещ! — обяви гордо Вахан. — Служи за осветяване.

Изненадани, съпругата и синът му се взряха в предмета, чудейки се дали господарят се шегува, или говори сериозно.

— Свещ ли? — отвърна недоверчиво Верон. — Къде е восъкът?

— Няма восък — обясни мъжът ѝ. — Това е модерна свещ. Нарича се лампа и работи с минерално масло.

— Лампа? Минерално масло? — заекна жената, повтаряйки новите думи. — Какво е това?

Вахан разглоби предмета, отделяйки стъклото от металната част.

— Ще ви демонстрирам — каза той, като им показа вътрешната част на металното тяло. — Виждате ли тази течност?

Жената и момчето наведоха глави и надникнаха вътре. Видяха кафеникав разтвор, който отделяше силна и неприятна миризма, от която дори им се догади.

— Това ли е минералното масло?

— Казва се керосин — обясни съпругът. — Погледнете тази памучна нишка, виждате ли? Стига до коритото, за да се намокри от керосина. Външната част е тук отгоре. Искате ли да видите какво ще стане сега?

Съпругът извади пурата от устата си и долепи запаления ѝ край до белия фитил. На върха му лумна синкав пламък и започна да блести силно и да играе в тишината като далечен фар. Последваха възгласи на изненада и възторг.