Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Внимавайте! — извика Емануел. — Махнете се от там!

Арменецът го послуша и отстъпи на безопасно разстояние. Но вече бе опръскан с петрол, което всъщност не го обезпокои. След първоначалната изненада случката дори му се стори забавна — не всеки ден човек попада под такъв дъжд. Възползвайки се от предоставената му възможност, Калуст прокара показалеца си по течността, опръскала дрехите му, и я разтърка между пръстите си, за да определи по-добре консистенцията ѝ.

— Мазно е — отбеляза той, когато се върна при домакина си. — И гъсто.

Върнаха се на шосето и се разходиха покрай останалите кладенци. Навсякъде се виждаха дървени сондажни кули, съоръжения за добив, издигащи се като чуждоземни великани. На места петролът се лееше свободно от земята като черна лава, изригнала от невидими вулкани, и образуваше малки езера в хлътналите части на терена.

— Но това е прахосничество!

— И е опасно — побърза да добави Емануел, повишавайки глас, за да надвика оглушителния шум, който се носеше от окъпаното в черна кръв плато. — Местните се страхуват от инциденти. Онзи ден от един кладенец бликна струя, висока повече от двеста фута. И знаете ли докъде стигнаха пръските? До улиците на Баку, представете си!

— По дяволите!

Тогава забелязаха блещукащи в далечината червеникави и жълти точици, от които излизаше дим, като заводски комини. Виждайки, че гостът му изгаря от любопитство, Емануел нареди на кочияша да ги закара там. Когато се приближиха, Калуст видя, че това са пламъци. Отивайки още по-близо, се изправиха срещу горящи струи петрол, достигащи седемдесет-осемдесет метра височина, чиито огнени пръски се сипеха по земята, сякаш от небето падаше пурпурна градушка. Ако има ад, помисли си ужасен посетителят, сигурно изглежда така. Огнената струя излъчваше зловеща алено-черна светлина, която се превръщаше в гъсти облаци дим, а във въздуха се носеше остра миризма.

— Огънят е най-опасен — заговори Емануел, докато отраженията на жълто-червеникавите огнени езици танцуваха по лицето му, сякаш бяха сянката на самия дявол. — Пожарът при Дружба продължи десет седмици.

— Но как започва всичко това?

— О, различно. Например инцидент. Или поради небрежност. Понякога дори са подпалвани от самите собственици.

— Не е за вярване!

— Знам, че звучи невероятно — съгласи се шведът. — Но е така. — Той посочи на юг. — По тия места имаше кладенци, които избълваха близо двеста хиляди хектолитра. Беше изумително, както сигурно предполагате. Проблемът бе, че петролът беше толкова много, че заля околните полета. Собствениците, разбира се, се разгневиха и излязоха на протест. Казаха, че петролът е опасен и може да предизвика огромен пожар, и имаха право. Неспособен да се справи с проблема, знаете ли какво направи притежателят на кладенците, за да ограничи разливите? Подпали ги — единственият начин да сложи край на всичко това.

Замаяни от тежкия въздух, двамата се отдалечиха от пламъците. Отново потеглиха с колата, но Калуст не откъсваше поглед от нефтените езера, образувани от неконтролируемите гейзери, изненадан от факта, че се срещаха навсякъде край пътя.

— Няма спор, че това е опасно — съгласи се той. — Но все пак не смятате ли, че това е огромно разхищение?

— Естествено! — съгласи се шведът. — Знаете ли какво ще се случи с нефта, събран в тези езера? Тъй като не може да се експлоатира, ще се затрие в Каспийско море. Колко жалко! И това е само част от проблема. Забележете, че тук има много кладенци, които не са регулирани и са напълно безполезни. Преди време познавах собственик, който фалира, докато неговият кладенец, представете си, изхвърляше милиони литри петрол! Чисто и просто той не можеше да го контролира. Така кладенец, който в Америка би направил всеки богат, тук докарва притежателя си до банкрут.

— Често ли се случва?

— За съжаление, да. Половината от добития петрол на Апшеронския полуостров е безвъзвратно загубен заради непрофесионализма на експлоататорите. Преди няколко години братята Орбелови пренебрегнаха високото налягане на кладенеца си и затегнаха прекалено капака му. Знаете ли какво стана? Заради налягането петролът разруши стените на кладенеца и за половин час напълни резервоар от две хиляди хектолитра, който преля и петролът се разля по терена. — Емануел щракна с пръсти. — Два милиона хектолитра изчезнаха ей така!

Оглушителна врява, какофония от викове, смях и забавна музика изпълваше каспийската звездна нощ, когато Калуст и Емануел слязоха от колата на компания „Нобел“ и се отправиха към портата.