Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Все още замаян от случилото се, Калуст се изправи и се огледа. Огромен мъж, може би два метра висок, с продълговато и грозно лице, черна и гъста брада и с камшик в ръка, се биеше с трима мъже в окаян вид. Бе трудно да се каже кой взима превес, тъй като щом великанът се освободеше от единия, другите двама веднага се нахвърляха отгоре му.

Емануел направи знак на гавазина и татаринът се гмурна в мелето като същински бик, за да помогне на великана срещу противниците му. Изправени срещу двама истински титани, тримата осъзнаха, че нямат шанс, и побягнаха; единият от тях накуцваше. Великанът обаче се спусна след тях, налагайки ги с камшика. След няколко метра се отказа да ги гони и се върна. Противниците му бяха прекалено бързи за него.

— Е, Арпиар? — заговори шведът, когато всички се поуспокоиха. — Победихте ги и въпреки това хукнахте след тях, а? Струва ми се малко злобничко от ваша страна…

Докато се приближаваше към новодошлите, великанът оправяше измачканите си дрехи и навиваше камшика. Вървеше задъхан и освен огромното му тяло, най-забележителното у него бе погледът му, в който блестеше някаква лудост, дори злост. Това вероятно се дължеше на гъстите вежди, които му придаваха вид на широкоплещест Мефистофел.

— Злобничко ли? — изръмжа гръмко той. — Аз съм зъл! Дори много зъл! И горд! Знаете ли защо? Защото само слабаците са добри, ясно ли ви е? Правят се на добри, защото не са достатъчно силни, за да бъдат лоши!

— Да, знам теорията ви — отстъпи Емануел. — Но не смятате ли, че вече е време да се вразумите? Защо не оставите гавазите да се бият вместо вас?

— Нямам нужда от тези женчовци! — Той посочи към татарина зад себе си. — Не се нуждая и от помощта на вашия човек! Прекрасно щях да се справя и сам с тези дрипльовци.

— Не така — отвърна шведът, размахвайки пръст, сякаш му се кара. — Неблагодарността е грозно нещо, драги Арпиар Зиновиев! Пратих моя телохранител да ви помогне и така ли ми благодарите? На какво прилича това?

— Какво искате да направя? Да ви разцелувам ли?

— Едно „благодаря“ ще е достатъчно.

Зиновиев подсмръкна звучно, обърна се и изплю една гъста храчка на земята.

— Благодарност ли искате? Тогава заповядайте утре вечер в имението ми. Ще видите какво означава истинско забавление.

— Това покана ли е?

Великанът сложи ръце на кръста и се взря в събеседника си с навъсено лице и с навит камшик в ръката, сякаш всеки момент щеше да му се нахвърли.

— Това е заповед!

Докато следваше Емануел по улиците на Баку на връщане към хотела, Калуст бе смаян и уплашен. Арменецът бе свалил сакото си и го тупаше от прахта, която бе полепнала по него, докато лежеше на улицата. Инцидентът бе помрачил желанието му за разходка и той помоли да се върнат в хотела. Макар ужасен от преживяното, Калуст се чувстваше по-скоро объркан.

— Винаги ли е така?

Шведът се усмихна.

— Да кажем, че Баку е много оживен град — отвърна той. — Нападенията са ежедневие и почти няма полиция. — Той посочи c палец мъжа, който ги следваше. — Който иска сигурност, трябва да наеме някой татарин или от онези грузински принцове, които ходят въоръжени до зъби. Иначе е загубен.

— Ами онзи кибритлия?

— Зиновиев ли?

— Да, и той ли е кочши ?

Шведът се разсмя от сърце.

Наистина прилича на такъв — съгласи се той. — Но не е… Ако щете вярвайте, но Арпиар Зиновиев е един от най-богатите хора в Баку.

Това твърдение му се стори невероятно и Калуст помисли, че събеседникът му се забавлява за негова сметка.

— Кой? Онова чудовище? Един от най-богатите в… Не може да бъде! Шегувате се!

— Питайте когото искате — увери го Емануел. — Зиновиев притежава най-успешната компания в Баку след нашата и тази на Ротшилд. Човекът буквално се къпе в рубли! Толкова е богат, че дори не знае какво да прави с парите си!

Все така объркан, Калуст си припомни образа на мъжа със свирепо лице, който с голи ръце се биеше с групичката просяци на улицата. Нима бе възможно този главорез да бъде петролен магнат? Невероятно наистина! И преди всичко, колко бе различен той от всички милионери, които бе срещал преди! Бе трудно да си представи Оханес Берберян или дори Базил Захаров в такава светлина!

— Как е възможно? — попита той. — Как така тип като него е станал толкова богат?

— А, историята на Зиновиев е достойна за роман на Дюма! — отбеляза домакинът. — Знаете ли, че той е арменец като вас?

— Наистина ли?

— В началото бил бедняк, скромен селянин, нает да прислужва на генерал. Този генерал обаче бил адютант на царя и имал интереси в Баку. Дошъл насам и довел Зиновиев със себе си. Тъй като му липсвала полската работа, нашият приятел дал мизерните си спестявания за лозе в покрайнините на града. Нищо особено, разбира се. Един ден Зиновиев не отишъл на работа и генералът се разгневил. Нарекъл го безделник, казал му, че ще го уволни и т.н. Не успял да изпълни заканите си, защото в имота на Зиновиев били открити значителни залежи на петрол.