Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Калуст се намръщи.

— Честно казано, нямам желание да строя пътища, мостове, сгради и каквото ще друго.

Баща му остави лъжицата в купата със супа и се взря в сина си с изражение, което подсказваше, че не вярва на ушите си.

— Но тогава защо учи инженерство? — попита той. — За какво финансирах целия ти престой в Лондон? Пък и скъпо ми излезе! Не мислиш ли, че трябва да има възвръщаемост на инвестициите? А и завърши чудесна специалност. Няма да останеш без работа.

Погледът на Калуст отново се зарея в града навън, който изпълваше рамката на прозореца от край до край. Загледа се във великолепието на Стамбул и грамадните силуети на Света София и Сюлейман джамия . Великани, вечно бдящи на пост, две светилища, обградени от минарета от четирите страни, като султани сред любовниците си в харема.

— Дипломната ми работа бе свързана с петрола — каза той с отнесено изражение. — Вие притежавате изключителни права за внос на керосин, нали така? — Отмести погледа си от далечния град и срещна погледа на баща си. — Защо да не съчетаем нещата?

— Искаш да се занимаваш с керосиновия бизнес? Тук са необходими търговски умения…

— Всъщност търговията на дребно с керосин също не ме вълнува. Струва ми се много по-интересно да се захвана със суров петрол и да помисля за различното му приложение. По време на следването си в Лондон осъзнах, че тук се крият невероятни възможности. Тъй като добивът на петрол едва започва и малцина имат представа за какво точно става дума, първият, заел се с този бизнес, ще има решаващо предимство.

— В началото ли? Но… мнозина отдавна са в бизнеса!

— Хора без подготовка и квалификация, господине. Обикновени авантюристи, това са те! Аз говоря за професионализъм, разбирате ли? Сериозни неща, като в Америка.

Вахан се върна към супата си. Всички около масата внезапно потънаха в мислите си. Чуваха се само приборите, които мелодично потракваха в чиниите, и ритмичното сърбане, подобно на музикална композиция за камбанки.

Господарят Саркисян дояде супата си и почака прислужниците да отнесат празните съдове, преди да заговори отново.

— Знаеш ли какво мисля? Трябва да попътуваш малко…

Синът му се взря в него с нескрита изненада.

— Да пътувам ли? Къде?

Един прислужник се появи и сложи плато с хоровац в средата на масата.

Печеното месо ухаеше така приятно, че на новодошлия за малко да му потекат лигите. Отдавна не бе хапвал този деликатес от детството си.

— До родината на керосина, младежо.

Влакът въздъхна тежко и продължително с гъст дим, сякаш пръхтеше от изтощение. Разтресе се силно, като в предсмъртен спазъм, и накрая спря. След като надникна през прозореца, за да добие първоначална представа за града, Калуст махна на носача от железопътната компания, грузински младеж от благороден, макар и беден произход, който взе куфарите и ги завлече по коридора до вратата. С последни сили ги свали на перона.

Арменецът слезе след него, даде му бакшиш от девет пенса и мигновено бе обграден от трима татарски кочияши, облечени в традиционни костюми.

— Желаете ли транспорт, господине?

Калуст избра онзи, който му се стори най-надежден, и го последва по перона, докато напуснаха гарата и стигнаха до раздрънкан файтон. Очевидно поддръжката на превозното средство не беше на кой знае какво ниво.

— Към грандхотела.

Татарският кочияш подреди куфарите и новодошлият се настани във файтона. Когато потеглиха, той се залепи за прозореца, за да почувства града с цялото си същество.

Баку.

Пътуването бе дълго, преди три седмици бе тръгнал от кея на Галата с парахода Niemen . Бе плавал по Босфора и Черно море до Батуми, откъдето се качи на влак на Транскавказките железници през Мингрелия до Тифлис. От третия етаж на хотел „Берлин“ бе зърнал царя и царицата, от плът и кръв, да се разхождат с кола из столицата на Южен Кавказ заедно с княза и придворните, придружени от арменското, грузинското и татарското регентство, пременени в най-елегантните си тоалети.

Каква гледка само!

Но в този момент Калуст се намираше в Баку — целта на неговото пътуване, и остана крайно изненадан. Очакваше да види град с изявен персийски облик, като се започне от кулата, от която се бе хвърлила дъщерята на един хан, ако се вярва на вълнуващия пътепис на Александър Дюма, който бе прочел преди няколко години в Марсилия. Но докато пътуваше с файтона, видя модерен град с широки булеварди и големи, наскоро построени сгради. Изпита разочарование, тъй като търсеше магията на отминали времена и техните ханове, но като че ли мястото не бе по-различно от всеки друг руски град.