Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Докато слушаше, Калуст си играеше разсеяно със сребърните прибори на масата.

— Интересно, името ви ми се струва познато — заинтригувано отбеляза той. — Къде съм го чувал?

Гъркът сви тънките си, почти свирепи устни, докато се колебаеше как да отговори.

— Зависи от професията ви. Ако въпросът ми не е недискретен, с какво се занимавате?

— Наскоро завърших инженерство и сега се връщам в Константинопол. Единственото, което ми донесе някакви приходи през последните години, бяха няколко добри инвестиции на „Роял Ексчейндж“.

— Тогава може би ме познавате от там.

Очевидно непознатият имаше някои съображения относно самоличността си, което накара арменецът да се замисли за сделките, в които бе инвестирал на борсата. Припомни си всяка закупена акция през годините и след секунди отвори широко очи, досетил се кой е събеседникът му.

— „Максим“! — възкликна той. — Вие сте представител на „Максим“!

— „Норденфелд-Максим“ — поправи го Захаров с усмивка. — Браво, добре сте се информирали. Виждам, че сте добър инвеститор. Всъщност моята компания е „Норденфелд“. Благодарение на усилията ми, и го казвам без излишна скромност, успяхме да се слеем с „Максим“ и мисля, че това сътрудничество ще се окаже много изгодно.

Калуст внимателно изучаваше мъжа срещу себе си. Спомни си, че Филип Блейк му бе споменавал за Базил Захаров, наричайки го „търговеца на смърт“, тъй като продаваше оръжие в целия свят. По гърба на арменеца полазиха тръпки. Да закупи акции на „Максим Гън Къмпани“, беше едно — нищо и никакви хартийки, които се разменяха на „Роял Ексчейндж“; съвсем друго бе да вечеря с човека, продал най-много оръжие в целия свят. Как да постъпи? Да стане и да си тръгне? Тази мисъл му вдъхна спокойствие, но той веднага я отпъди. Трябваше да се държи като джентълмен. Освен това можеше да научи нещо от успехите на събеседника си.

— Преди две години купих акции на „Максим“ по съвет на приятел — сподели той. — Но все още не съм спечелил нищо от тях и се опасявам, че така и ще си остане…

— Грешите, драги. От момента, в който се присъедини към нас, „Максим“ престана да бъде враг, който ни саботира, и се превърна в приятел, който ни помага да се разрастваме. — Захаров се наведе напред. — В момента сключваме убийствени договори! Знаете ли…

Сервитьорът прекъсна разговора и им подаде менюто; листът, отпечатан със златисто мастило, предлагаше завидно разнообразие от ястия, достойно за банкет. Всъщност целта му не беше клиентите да изберат желаното ястие, а да ги информира какво ще им поднесат. Така започнаха да сервират вечерята, докато мъжете говореха за бизнес.

— Опасявам се, че аз съм виновен за безполезните ви акции — пошегува се Захаров, докато се хранеха. — Докато с „Максим“ бяхме конкуренти, аз постоянно ги саботирах.

— Така ли? Как?

— О, нямате представа! Преди две години италианските въоръжени сили повикаха „Норденфелд“ и „Максим“ за демонстрация на картечници в Специя. Тази на „Максим“ бе истинска сензация, а нашата — много по-лоша, разбира се. Съзнавах, че при равни условия с тях бяхме загубени, и знаете ли какво направих? Вечерта преди демонстрацията намерих начин да заведа представителите на „Максим“ в един бордей в града, като наредих на момичетата да ги усмъртят. Те бяха толкова изпълнителни, че на следващия ден типовете от „Максим“ дори не се появиха на демонстрацията! Какъв е изводът? „Норденфелд“ получи договора!

Калуст повдигна вежда.

— Не ми звучи като лоялна конкуренция…

— В бизнеса, драги, е като в любовта или на война: всичко е позволено — заяви гъркът. — Миналата година австро-унгарската армия организира демонстрация във Виена. Разбира се, не можех да прибегна отново до номера с бордея. Какво направих ли? Подкупих пазача на склада, където „Максим“ държаха оръжията си, и в нощта преди демонстрацията проникнах вътре и повредих картечницата. Когато дойде моментът да покаже какво може, оръжието стреля два-три пъти и — пуф! — засече. Спечелихме и този договор! Притиснах конкуренцията по такъв начин, че те разбраха, че доникъде няма да стигнат, и накрая се съгласиха да се слеят с „Норденфелд“. Само така можеха да се отърват от мен.

— С други думи — възхити се Калуст, — сега представлявате същите картечници, които преди това сте саботирали!

Гъркът шумно се разсмя.

— Кажете, не е ли гениално?

Докато разговаряха, сервитьорите, всички облечени с фракове, жокейски панталони до коляното и копринени чорапи, носеха и отнасяха чинии, изработени от севърски порцелан, със златен кант по ръба. След супата последва ордьовър от стриди, хайвер и лангуста, после печена риба, еленско месо, петел със сини сливи, а за десерт се насладиха на няколко вида сладолед, торти и дузина сирена, поднесени с различни плодове. Влакът се поклащаше толкова леко, че нито капка вино не се разля по масата от чашите, изработени от кристал Бакарат .