Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Двамата озъбени татари, които охраняваха входа, препречиха пътя им. Познаха шведа и му дадоха знак да продължи, но един от тях протегна ръка и задържа другаря му.

— Това е господин Саркисян — каза Емануел. — Той е с мен.

Татаринът изръмжа неохотно и отстъпи, за да му направи път. Двамата гости влязоха и още на портала се натъкнаха на истински цирк, разположен в градината на огромна къща. Фасадата на сградата бе цялата в златни орнаменти, които проблясваха на светлината на свещите в градината.

— Виждали ли сте тези отражения по стените? — попита Калуст. — Това някаква специална боя ли е?

Приятелят му се разсмя.

— Златни плочи! — весело отвърна той. — Зиновиев е покрил двореца си със злато, представяте ли си? Веднъж, по време на бунт в Баку, просяците дойдоха до тук и нападнаха сградата, за да откраднат златните плочи. Оттогава той увеличи броя на татарите, които охраняват имота.

Вниманието на Калуст бе привлечено от случващото се в градината. Гол мъж, само по препаска, бълваше огън от устата си, предизвиквайки възторжени възгласи у зрителите, а факир се разхождаше върху натрошени стъкла. Изпълнението на двамата циркови артисти бе достойно за възхищение, въпреки че очите на арменеца веднага се спряха на танцьорките. Почти всички бяха руси, в прилепнали рокли с дръзка дължина над коляното, но най-въздействащи бяха чувствените им движения, докато поклащаха бедрата си напред и назад в ритмите на цигански оркестър.

— Нобел! — изрева познат глас. — Ето те най-после!

Двамата новодошли се обърнаха в посока на гласа и съзряха гигантския силует на домакина, който вървеше към тях.

Арпиар Зиновиев се приближи към тях с отворени обятия; облечен бе в яркочервена копринена риза, панталони със златни нишки и ботуши на ток с шпори и неизменния камшик, навит в едната му ръка; не би могло да се каже, че оставаше незабелязан.

Мъжагата застана до Емануел и разтърси раменете му, като го остави почти без дъх, и му залепи четири звучни целувки по бузите.

— Арпиар, престанете!

Зиновиев го пусна и гръмко се разсмя.

— По-крехък си и от някоя госпожица, Нобел! — възкликна той. — Ако имаше и цици, щях да те изпапкам!

— Какво говорите, човече? Дръжте се прилично!

Двуметровият великан отново се разсмя. Той рязко вдигна ръка, показвайки градината.

— Е, харесва ли ви забавата?

— Опасявам се, че не мога да отговоря на въпроса ви — отвърна шведът. — Току-що пристигаме и досега успяхме да видим само онези артисти.

Зиновиев огледа тълпата и направи знак на няколко танцьорки, които тъкмо бяха приключили изпълнението си на откритото пространство пред един внушителен фонтан.

— Момичета, елате!

Танцьорките се затичаха към тях с малки крачки, докато се кикотеха и си подвикваха една на друга.

— Имате ли нужда от нас, мосю?

Домакинът не обърна внимание на русокосата красавица, която го бе заговорила на френски. Вместо това той се обърна към двамата гости, които стояха наблизо, и посочи групата момичета с палец.

— Харесвате ли някоя?

Калуст и Емануел се спогледаха, изненадани от въпроса.

— Ами… — смути се шведът. — Госпожиците са много хубави, но, естествено, аз не ги познавам и не мога да…

— Не ги познавате ли! Хубаво ги вижте, по дяволите!

Двамата мъже огледаха всички момичета. Бяха пет — три руси, една червенокоса и една чернокоса. Имаха пищни форми и дълбоки деколтета, от които се подаваха зърната на гърдите им. Интересно защо не се чувстваха неудобно, че се излагат така на показ като добитък. Напротив, гледаха мъжете с очакване, премигваха и се усмихваха. Като забелязаха колебанието им, едната хвана гърдата си и я разклати като зрял плод, докато хвърляше предизвикателни погледи на Емануел.

— Ça vous plaît, m’sieur ? [35]

Шведът се изчерви, запъхтя се, без да знае какво да каже, очевидно засрамен.

— Ами… очарователни са — заекна той. — Обаче… може би някой друг път. — Махна с ръка наоколо. — Сега бих искал да разгледам имението и да се наслаждавам на забавата. Струва ми се, че е весело.

Зиновиев се намръщи и изгледа подозрително госта си:

— Абе, Нобел, да не си обратен?

При този изключително директен въпрос шведът се разсмя нервно.

— Разбира се, че не — отвърна твърдо той. — Само че не съм много по тези неща…

Домакинът разочаровано поклати глава и се обърна към Калуст:

— Ами вие? Ще си изберете ли някоя?

Дребничкият гост се сви още повече, смутен от грубите маниери на Зиновиев, но не се посвени да огледа отново момичетата, по-специално едната русокоса — тази с по-пищните форми. Поколеба се за миг, след като тя облиза яркочервените си устни с влажния си език, но накрая поклати глава.