Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Потърси съвет от Блейк. След няколко идеи, които протежето му отхвърли, на англичанина му хрумна нещо ново точно по време на десерта в „Симпсънс“.

— Баща ви не е ли най-големият вносител на керосин за Османската империя? — припомни му той. — Защо не се ориентирате към тази сфера? В тая работа има бъдеще!

— Керосинът ли?

— Петролът, приятел! Петролът!

Идеята постепенно проникна в съзнанието на Калуст. В крайна сметка отговорът на въпроса му бе очевиден. Тогава започна да проучва всичко, свързано с маслото, което извираше от камъните. Същото, за което така ентусиазирано говореше неговият покровител и което бе донесло толкова пари на семейството му. Внимателно прочете докладите на американската „Стандарт Ойл“ и колкото повече научаваше, толкова повече се убеждаваше, че англичанинът има право.

Така, когато дойде моментът, в който ръководителят му от „Кингс Колидж“ го попита каква тема мисли да разгледа в дипломната си работа за завършване на курса, отговорът отдавна бе премислен.

— Петролно инженерство.

Отне му две години да подготви тезата си. Изучи технологиите на добив и рафиниране, но преди всичко се съсредоточи върху пазарните условия, нарастването на търсенето, проблемите на снабдяването и спада в цените, предизвикан от агресивните конкурентни практики на „Стандарт Ойл“.

Представи дипломната си работа през пролетта на 1887 г. и няколко месеца по-късно завърши образованието си с отличие и два медала за заслуги — един по естествени науки и един по инженерство. Когато баща му научи новината, му изпрати възторжена телеграма, в която го поздравяваше и изказваше гордостта си — синът му се бе дипломирал в Англия, и то с отличие! Кой не би се гордял? По-нататък краткото телеграфно съобщение завършваше с ясна заповед.

ВРЪЩАЙ СЕ ВКЪЩИ СТОП

При последното си посещение при Берберян Калуст дори не влезе в къщата на Хайд Парк Терас 11. На прага на портата Калуст се натъкна на Оханес, който тъкмо излизаше.

— Какво ви води насам, младежо? — поздрави той. — Хайде, елате. — Домакинът го хвана под ръка и го поведе към улицата. — Писна ми да стоя затворен в къщата. Искам да се разходя в парка, пък сам ще ми е скучно. Правете ми компания.

Пресякоха улицата внимателно, за да избегнат пръските кал, хвърляни от конете и каретите, и отидоха да се пошляят в големия парк в центъра на града. Докато обикаляха между градините, Оханес коментира времето в Лондон, наричайки го „нещастно“, като същевременно похвали британците за грижите, които полагаха за тревните площи. Събеседникът му слушаше, без да отговаря, и само кимаше механично, сякаш не обръщаше много внимание на думите му. Телом бе там, но в ума си — другаде. Тъй като този монолог не можеше да продължи безкрайно, между двамата се настани неловка тишина.

— Тръгвам си — каза внезапно Калуст. — Получих нареждания да напусна Англия.

Оханес спря, шокиран от новината.

— О, не! — възкликна той. — Защо? Случило ли се е нещо?

— Нищо непредвидено. Завърших колежа и баща ми иска да се върна в Константинопол.

Банкерът отново тръгна, като размишляваше за последствията от новината, забил поглед в земята.

— Какво ще стане с мен? — простена той. — Сега кой ще ми прави компания по време на ужасяващите приеми у дома?

Трябваше ли Калуст да даде ясен знак за намеренията си? Може би му се искаше да подготви повече стария Берберян и да избере по-добре момента, в който да съобщи желанието си, но всъщност нямаше време за това. Ако не го направеше сега, кога щеше да му се отдаде възможност? Кога, щом напускаше Англия?

— Винаги ще имате компания — подхвана той, събирайки кураж да говори по същество. — Била тя и от страна на бъдещия ви зет.

Въдицата бе хвърлена. Дали рибата щеше да клъвне?

— Кой? Далечният братовчед ли? — учуди се Оханес. — Той е в Кайсери, горкият. Не ми върши работа.

— Тогава може би е добре да потърсите друг кандидат — осмели се да предложи Калуст. — Някой, който… е в по-добра позиция да ви подкрепи.

Банкерът го погледна заинтригувано и най-сетне разбра какво цели младежът. След това тръгна напред и мълча известно време, за да осмисли по-добре нещата. Когато заговори отново, подхвърли няколко тривиални забележки относно една цветна леха, за която смяташе, че трябва да се подреже. Излязоха от парка и свиха по Бейсуотър Роуд, докато Оханес разказваше за някакъв прием, организиран от жена му в края на седмицата, и накрая призна, че му липсва къщата в Константинопол.