Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Оханес разпери ръце, сякаш се канеше да съобщи нещо очевидно.

— Драги приятелю, в Османската империя никой не забогатява, без да бутне пари на управниците и кликата, която ги заобикаля, както сигурно ви е известно — напомни Берберян. — Но пък ще ви кажа, че истинският бизнес съвсем не беше този. Тайната бе в цената. Медта, която доставях, беше два вида: с добро и с лошо качество. Затова имах един договор за единия вид мед и втори — за другия. В замяна на солиден рушвет убедих министъра да допусне малка грешка и да размени договорите, така че доброкачествената мед да се продава за определена сума, а тази с лошо качество — за три пъти повече.

Калуст отвори широко очи невярващо. Добре ли беше чул?

— Какво? — учуди се той. — Медта с лошо качество е била три пъти по-скъпа от добрата стока?

Оханес не можа да се сдържи и шумно се разсмя, последван от събеседника си, който тъкмо бе схванал същността на сделката.

— И аз, разбира се, ги залях с долнокачествена мед! — разкри домакинът през сълзи от смях, като си пое дъх. — Тонове! Все пак лошата мед ми струваше стотинки, а те ми даваха цяло състояние за кило!

— Гениално!

Двамата продължиха да се кикотят още известно време, забавляваха се искрено и целите се тресяха от смях. Пристъпът им бе толкова силен и шумен, че привлече любопитните погледи на слугите, но бе прекъснат от Оханес, чийто кикот прерасна в безспирна кашлица. Тогава трябваше да го изправят на дивана и да му дадат чаша с вода.

— Станах богат за една нощ! — каза той, след като се съвзе. — Тогава разширих бизнеса. Купих няколко кораба и започнах да се занимавам с корабоплаване. Все още недоволен от постигнатото, отворих банка и така станах най-богатият арменец в цялата империя.

— И всичко това заради някакви си разменени държавни договори…

Може би заради пристъпа на кашлица, Оханес усети, че пикочният му мехур го притиска. Направи знак на госта си да му помогне да се изправи. Преди да напусне салона, арменецът хвана ръката на Калуст и го дръпна към себе си.

— Никога не забравяйте този урок, драги — прошепна в ухото му. — На този свят никой не се издига, без първо да натъпче с пари нечий управнически джоб.

Младият арменец смяташе преди всичко да напълни собствените си джобове. Тази мисъл не му излизаше от главата, докато разпределяше времето си между няколко дейности.

Добре информираните залози на „Роял Ексчейндж“ му позволиха да натрупа значителна сума спестявания, поради което отделяше доста време на обичайните обяди с покровителя си Филип Блейк и на честите си посещения в Ситито. Това бе отлично спестовно средство, но на Калуст този източник на пари не му се струваше много надежден. Разбира се, сведенията на помощник-секретаря бяха сигурни, но от друга страна, какво щеше да прави, когато Блейк вече не заема тази длъжност? Откъде, по дяволите, щеше да черпи информацията, която му позволяваше да залага на правилните акции?

Останалите дейности, които изпълваха живота му в Лондон, бяха ориентирани към по-дългосрочни инвестиции. Една от тях, която му отнемаше цял ден в края на седмицата, бе свързана с плановете му за Нунуфар. Да стане част от семейство Берберян, бе главна цел за Калуст и момичето представляваше неговият пропуск. За да го постигне, продължаваше да поддържа контакт с Дируа, която го осведомяваше за случващото се на Хайд Парк Терас 11. Гувернантката обаче бе слисана от поведението на младия арменец.

— Господине, та вие спряхте да правите подаръци на Нунуфар и почти не говорите с нея! — отбеляза тя, озадачена. — Как очаквате да я покорите така?

Въпросът прозвуча прекалено дръзко и младежът искаше да ѝ отвърне, че това не е нейна работа, но се сдържа. Имаше нужда от нея и може би най-разумно бе да ѝ обясни; това щеше да запази мотивацията ѝ.

— Наистина ли не схващате? В заможните арменски семейства браковете се решават по сметка от родителите. Кой уговоря брака на Нунуфар с далечния братовчед? Не е нито един от двамата, а родителите им!

— И какво от това?

— Опитвам се да се харесам на господаря ви! — извика Калуст. — Защото точно той, драга моя, ще ми даде дъщеря си.

Сред всички планове и задължения по-голямата част от времето на младия арменец, естествено, бе заето със следването. От инженерната специалност в „Кингс Колидж“ Калуст разбра, че призванието му не бе изграждането на мостове или небостъргачи като онези, за които казваха, че се строят от другата страна на Атлантика. Но ако нищо от това не го интересуваше, защо тогава учеше инженерство? Как образованието щеше да е полезно за бъдещето му? Нима просто си губеше времето?