Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Калуст доволно въздъхна.

— О, чудесно хрумване! — похвали я той. — И Нунуфар? Как реагира тя?

Дируа замълча, сякаш обмисляше какво трябва да каже, и си пое дълбоко дъх.

— Честно казано, не знам дали приема идеите ми с отворени обятия. Харесват ѝ подаръците, разбира се. Радва се и на поемите, чувства се поласкана. Но… — Тя се поколеба, търсейки точните думи. — Да кажем, че още реагира много… инфантилно.

Младежът забеляза колебанието ѝ и ce учуди на тези думи.

— Инфантилно ли? Как така?

— Ами тя… — Отново замълча. — Знаете как е, госпожица Нунуфар още е много млада, все пак е само на дванадесет, и живее в измислен свят. Тя си представя принца, който ще се появи на кон под прозореца и ще я отведе в нощта. Разбирате какво имам предвид, нали?

Калуст направо се ужаси.

— Какво? Тя иска аз да… да яхна кон и да я отвлека? Но това е…

— Няма предвид точно вас — прекъсна го гувернантката, на която все още ѝ бе трудно да обясни. — Просто някакъв принц, разбирате ли? Висок и рус младеж, който не спира да ѝ казва колко е красива. Вижте, трябва да разберете, че госпожица Нунуфар е на дванадесет и в главата ѝ са само историите на госпожа Остин и господин Скот. Трябва да бъдете търпелив и да изчакате да порасне, за да падне накрая в прегръдките ви.

Калуст погледна учителката в очите.

— Значи, казвате, че още не съм я покорил, ако ви разбирам правилно.

Раменете на Дируа много бавно се свлякоха надолу, сякаш се отказваше да търси по-завоалиран начин да му го съобщи.

— Точно така.

— Тогава какво да правя?

— Имайте търпение — посъветва го тя. Отново се поколеба, сякаш водеше вътрешна борба дали да говори, или да замълчи. Накрая се реши. — Ако позволите, има и друг проблем, който смятам, че ви засяга.

— Какво става?

— Господин и госпожа Берберян вече предугадиха вашите намерения, хубаво е да го знаете. При толкова цветя и подаръци само глупак или слепец не би се досетил. Така стана, че онзи ден ги хванах да обсъждат въпроса. Господарят, изглежда, ви харесва. Казва, че сте добро момче, свястно и умно. Но…

Тя проточи последната дума и замълча, сякаш не би се осмелила да сподели недоизказаното, но то се подразбираше.

— Но какво?

Гувернантката отново направи опит да намери точните думи но тази деликатна тема.

— Съмняват се, че сте на тяхното ниво, ако ме разбирате…

Калуст присви очи, докато осмисляше последните ѝ думи.

— Защо го казвате? — запита той. — Какво точно чухте? Моля, повторете ми, и то съвсем точно, думите, които чухте.

— Подслушах разговор между господарите преди време… Когато отгатнаха за намеренията ви към дъщеря им, чух господин Оханес да казва, че семейство Саркисян, макар и заможно, все пак няма достатъчно високо положение, за да се свърже с Берберян. Опасява се, господин Калуст, че вие сте просто дилетант, който…

— Дилетант? Тази дума ли използва?

— Да, дилетант. И каза още, че трябва да се увери, че сте достатъчно амбициозен, за да се изкачите едно стъпало по-горе от родителите си. — Дируа преправи гласа си, имитирайки Берберян. — Младежът е само студент, дори няма работа . — Възвърна нормалния си глас. — Точно това каза, дума по дума.

Калуст кимна леко. Отмести поглед от лицето на събеседничката си и се загледа някъде далеч. На Дируа ѝ отне известно време да разбере, че той се взира във фасадата на номер 11 на Хайд Парк Терас — дома на Берберян.

— Значи, той се съмнява — прошепна арменецът със свити устни, сякаш предизвикваше противника си на дуел. — Ще му покажа с кого си има работа.

След този ден с подаръците, цветята и поемите за Нунуфар бе свършено, което означаваше, че Дируа също се прости със своя шилинг на седмица. Но ако си мислеше, че Калуст се е отказал, много грешеше; една вътрешна искра, от която от време на време лумваха буйни пламъци, просто му пречеше да се предаде. Сякаш за него препятствията бяха предизвикателство, с което трябваше да се справи, и всичко това бе само игра, в която колкото повече трудности срещаше, толкова по-голямо удоволствие изпитваше.

Реши да смени тактиката. Запази обещанието си към Дируа за премия от десет суверена в случай, че каузата му успее, за да си гарантира всичките ѝ усилия да събуди интереса на момичето. Струваше му се много важно тя да остане на негова страна. Освен това я разпитваше за подробности около Оханес, за да разбере най-вече неговите вкусове и предпочитания. Всяко полезно сведение бе възнаграждавано с един шилинг — отплата, която развързваше езика на арменката.