Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Много добре — съгласи се тя. — Може да разчитате на мен.

Младата жена понечи да тръгне, но Калуст я сграбчи за рамото.

Освен това бих искал да ѝ говорите за мен. Хубави неща, разбира се.

— Какви например?

Младежът се изчерви; беше му неудобно така да се изтъква, но ако искаше да успее, трябваше да го направи.

— Ами, кажете ѝ, че… че ме намирате за красив например. — Изчерви се още повече, смутен от образа, който си изграждаше. — Че съм щедър и… истински джентълмен. Всичко, което жените харесват. Представете ме като най-галантния кавалер в Уест Енд.

— Какво ще спечеля от това?

Дируа вече се бе научила да играе играта, доволно си помисли младият арменец. Още по-добре! Така по-лесно щеше да осъществи плана си.

— От добрите думи за мен ли? Нищо. — Той замълча, за да ѝ даде да разбере, че още не е казал всичко. — Но имате интерес да я убедите, че аз съм правилният човек за нея.

— Защо?

— Защото, ако тя се омъжи за мен, вие ще получите хубава премия. — Извади още една монета от джоба си, като напълно съзнаваше, че това е победният му коз. — Десет суверена [23].

Масивното злато проблесна на дневната светлина, което направо слиса учителката. Дируа не откъсваше поглед от монетата и не можеше да повярва, че един ден може да притежава подобно съкровище, умножено по десет. Суверенът бе най-ценната монета в Англия: тежеше двадесет и четири унции и бе изработена от двадесет и две каратово злато. Как да устои на такава печалба?

— Господин Саркисян — заговори тя, задъхана от емоцията и неспособна да откъсне поглед от златото. — Считайте, че вече сте женен за госпожица Нунуфар!

За дъщерята на Берберян петъците се превърнаха в ден за подаръци. Използвайки Дируа за куриер, Калуст ѝ изпращаше букети от рози, бонбони, рокли от „Херъдс“, флакончета парфюм от „Флорис“ и малки дрънкулки по препоръка на гувернантката.

Към тези дарове младежът обикновено добавяше по някоя поема на френски, изписана на парфюмирана хартия, най-често стихове на Бодлер; вярваше, че галантните думи на поета ще разтопят сърцето ѝ. След като бяха подействали на мадмоазел Дюпре, защо да не проработят и при Нунуфар?

— Кажете дали ще хареса тази — казваше той при всяка среща с учителката, търсейки мнението ѝ. — Слушате ли?

— Разбира се.

Прочистваше гърлото си и с мелодичен глас демонстрираше най-добрия си френски акцент. В случая рецитира стихове от поема с така подходящото заглавие Hymne à la beauté [24] .

— Tu contiens dans ton œil le couchant et l’aurore; tu répands des parfums comme un soir orageux; tes baisers sont un philtre et ta bouche une amphore, qui font le héros lâche et l’enfant courageux. [25]

— Не разбирам италиански — призна тя, — но направо ще я сразите.

Калуст допълваше ухажването си с чести посещения в дома на Берберян. Под претекст, че прави компания на Оханес, който чезнеше от мъка заради изолацията, породена от езиковите ограничения, Калуст намираше повод да се среща с избраницата си. Когато го видеше в къщата, Нунуфар се изчервяваше и загубила ума и дума, покриваше лицето си с ръце и побягваше в стаята си. Тази сцена много забавляваше всички присъстващи.

— Ех, детство! — възкликваше Оханес. — Когато си дете, можеш да бъдеш невинен!

Заедно с усилената работа по ухажването на наследницата на Берберян младият арменец усърдно се посвети на обучението си в „Кингс Колидж“ и усвояваше новата материя с лекота, което изненада приятно учителите му. Линейна алгебра, диференциално смятане, съпротивление на материалите, геометрично моделиране и добивни процеси бяха дисциплини, които Калуст изучи без особени затруднения, въпреки че най-голямата му страст, откри той, бе физиката.

— Имате голямо бъдеще в астрофизиката — каза му професор Уилям Томсън, считан за най-голямото светило в тази сфера на Британските острови. — Защо не се запишете във Висшето еталонно училище в Париж [26]? Това е точното учебно заведение за тази наука.

Тази идея накара Калуст да се размечтае. Ах, звезди, мъглявини, галактики! Жул Верн го изкушаваше, мадмоазел Дюпре също. Писа на баща си, че е „решен да учи физика“ и Париж е най-подходящото място за това, но отговорът разби илюзиите му.

„Не се забърквай в академични щуротии, младежо — смъмри го старият с раздразнение, което прозираше във всеки ред, който бе написал. — Никой не си изкарва хляба с мечти.“

Може би именно защото искаше да живее от мечтите си, или поне да не се ограничава да ги следва, младият студент продължи да играе на борсата, от която започна да печели значителни суми. Филип Блейк го бе взел под крилото си и освен че често го канеше на обяд в „Симпсънс“ на улица Странд, където сервираха най-добрата храна в града, англичанинът му правеше и подплатени със сведения предложения, които се оказваха изгодни; някои в краткосрочен план, което позволяваше приличен паричен поток, а други изискваха повече работа и планиране. Почти всички съвети на Блейк водеха до добри резултати, но никой не беше толкова печеливш, колкото онзи, който англичанинът му даде по време на третия им обяд.