Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Бъдете сигурен. — По лицето на банкера внезапно се появи лукава усмивка. — Само че нямат късмет. Моята Нунуфар вече е сгодена. Ще се омъжи за далечен братовчед.

Калуст не се изненада. Обмисли най-добрия начин за действие оттук нататък. Бе спечелил част от доверието на Оханес, но имаше още много работа, поради което му се стори неразумно да разкрива истинската си цел толкова рано, още повече заради подозренията на Берберян към намерението на кандидат-съпрузите. Трябваше да изиграе картите си разумно и в правилния момент, когато щеше да държи всички козове.

— Ах, онези интересчии ще побеснеят! — възкликна Калуст с престорено възмущение. — Наистина, добре сте го замислили.

— Нали?

— Ами… този братовчед? Предполагам, че е човек с положение…

— Разбира се. Далечен роднина, но пък доверен. И, естествено, начин всичко да остане в семейството.

— Сигурен съм, че е отличен избор. — Калуст се поколеба. — Но представете си, когато дойде време, дъщеря ви да не иска да се омъжи за него…

Оханес се намръщи.

— Хм… Тя няма нищо против.

— Да, но още е прекалено млада. Тогава може да мисли по друг начин, знаете ги какви са жените. А може да се появи и по-добър кандидат. Как ще постъпите?

Домакинът свъси вежди, без да разбира накъде бие събеседникът му.

— По-добър ли? Кой?

— Просто предположение — побърза да обясни Калуст. — Вярвам, че не съществува по-добра партия, повярвайте ми, но само си представете… Повдигам въпроса единствено с намерение да продължим този приятен разговор… Та, представете си, казвам, че се появи такъв мъж или пък дъщеря ви категорично не приеме брака с братовчед си. Как бихте постъпили?

— Добре, при това положение ще трябва да подходя внимателно. Факт е, че нямаме подписано споразумение, нали? Това с братовчеда е само на думи.

Тези сведения бяха посрещнати от Калуст с дискретна глътка шампанско. Пазейки в паметта си образа на единадесетгодишното момиче, с което току-що се бе запознал, той остави чашата на масата, огледа гостите, сякаш за да оцени успеха на посещението си, и се усмихна на домакина.

— Разбира се, това е просто едно предположение.

МЛАДАТА ЖЕНА ЗАБАВИ КРАЧКА, за да си проправи път през тълпата, като заобикаляше минувачите, които се изпречваха на пътя ѝ. Носеше голяма платнена торба и вървеше замислена за своите си работи, без да забележи силуета, който я следеше, откакто бе излязла навън. Спря се на бордюра, тъй като тракането на копита я накара да се огледа на двете страни — отдясно идваше карета, а отляво приближаваха двама конници. Изчака да минат и пресече по калната улица от другата страна на „Хаймаркет“.

Силуетът, който я следваше като сянка, също пресече улицата. Когато стигна от другата страна, той забърза крачка и пресрещна девойката до една продавачка на вестници, която крещеше с пълно гърло, приканвайки хората да си купят „Илюстрейтид Лондон Нюз“ или „Дейли Телеграф“.

— Извинете!

Изненадана, че някой я заговаря на арменски, тя се обърна и съзря нисък чернокос младеж в безупречен костюм.

— Да?

— Името ми е Калуст Саркисян — представи се непознатият. — Миналата седмица бях на приема, организиран от господин Берберян, не знам дали си спомняте…

Девойката поклати глава.

— Простете, господине. Имаше толкова хора…

— Така е — съгласи се неохотно той. — Имате ли минута?

Арменката хвърли поглед към сергиите на отсрещния ъгъл и показа платнената торба, която носеше.

— Трябва да напазарувам, господине — заоправдава се тя. — До час трябва да съм се върнала в къщата и…

Видът на монета от една корона [22]прекъсна мисълта ѝ. Калуст веднага разбра, че бе привлякъл вниманието на девойката с короната, която прехвърляше между пръстите си, и ѝ направи знак с глава да го придружи.

— Монетата ще е ваша, ако ми правите компания за десетина минути в онзи пъб.

Без да се колебае, младата жена последва непознатия и двамата влязоха в мрачно помещение, пълно с грубовати мъже, надвесени над бара, на име „Кинг Едис“. Снишиха се на една маса до прозореца и Калуст поръча две бири и парче пай. Дамата му гледаше стеснително в пода и очевидно се чувстваше неудобно: бе свикнала тя да сервира, вместо на нея да ѝ сервират. Още по-добре, помисли си арменецът, докато вадеше тефтерче, за да си води бележки. Колкото по-срамежлива, толкова по-полезна щеше да му бъде.

— Доколкото знам — започна той, — името ви е Дируа и сте гувернантка на дъщерята на господин Оханес Берберян. Прав ли съм?