Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Младежът забеляза Оханес, седнал в единия край на дивана, с изражение, по което се четеше смесица между яд и срам. Очите на банкера светнаха и усмивка на облекчение озари лицето му, когато позна сънародника си.

— Саркисян! — възкликна той като корабокрушенец, съзрял спасителна лодка сред бурните вълни. — Радвам се, че дойдохте!

— Не бих пропуснал такова важно събитие! — отвърна Калуст, оглеждайки хората, които пълнеха салона. — Боже, целият град е тук!

— Така е — съгласи се домакинът. — Само дето не разбирам какво казват. Ох, ужасно е!

Гостът се настани до Оханес и подхвана разговор. Обсъдиха живота в Лондон, електричеството и телефоните, както и бъдещето на тези чудновати изобретения; разговаряха за Константинопол и банкерът сподели последните клюки около султана и великия везир. От време на време се появяваше някой гост, за да поздрави домакина, и в тези случаи Калуст предлагаше услугите си на преводач. Имаше невероятен късмет, осъзна той. В Константинопол момче като него никога не би спечелило вниманието на могъщия и недосегаем Оханес Берберян — най-богатия човек в страната. Но тук, в езиковата изолация на Лондон, милионерът се нуждаеше от приятелско рамо, от някого, с когото да разговаря на арменски за нещата, които го интересуваха. Това бе златна възможност.

— Не знам какво щях да правя без вашата помощ! — възкликна домакинът, когато поредният гост се отдалечи. Постави ръка на рамото на младежа, показвайки по този начин, че много го цени. — Трябва да кажа на Вахан, че има прекрасен син!

Калуст скромно сведе поглед.

— О, нищо особено — каза той. Огледа се наоколо, сякаш търсеше нещо. — Сигурен съм, че в такива ситуации семейството също ви подкрепя…

— Кой? Виржини ли? Тя е много заета с гостите, милата. Има толкова хора, с които трябва да размени две думи, че няма време за мен, душичката…

Младият арменец бе започнал да опипва почвата и водеше разговора към въпроса, който го вълнуваше. Усети, че е настъпил моментът деликатно да пристъпи към последната част от плана.

— Госпожа Берберян… Тя ли е единствената ви близка тук, в Лондон? — попита той съвсем непринудено. — Никого другиго ли си нямате?

— Имам дъщеря си, разбира се.

Калуст отвори широко очи и се престори на изненадан.

— Какво? Дъщеря ви е тук?

— Да, тук е. Всъщност заради нея се преместихме. Знаете как е, Нунуфар дойде да учи и Виржини ми каза, че ще се тревожи и няма да издържи дълго далеч от нея. Майчинска ѝ работа. Все пак Нунуфар е само на единадесет, още е дете. Затова двамата стегнахме куфарите и пристигнахме, за да бъдем с нея. — Махна гневно с ръка. — Не минава и ден, в който да не копнея да се върна в Константинопол, признавам, но в крайна сметка… семейни ангажименти.

Гостът придоби замислено изражение, сякаш се опитваше да си спомни нещо.

— Може да ви прозвучи странно, но никога не съм срещал дъщеря ви.

— Не е трудно да се уреди — отвърна бързо Оханес. Вдигна ръка и направи знак на един прислужник, който веднага се приближи. — Семаг, доведи малката Нунуфар.

Той кимна и изчезна сред гостите. Две минути по-късно се появи заедно с едно момиченце с болнав вид.

— Викали сте ме, господине — заговори тя с детския си глас.

— Искам да те запозная с господин Калуст Саркисян — каза баща ѝ. — Това е моята Нунуфар — небесен ангел, съкровище за очите ми.

Момичето повдигна леко полите си и се поклони. Беше слаба и носеше бяла рокля с поръбени краища, което ѝ придаваше ангелски облик, а меката ѝ черна коса се спускаше върху раменете. Макар че все още бе в началото на юношеството и не беше точно красива, малката имаше приятен вид.

— Здравей, Нунуфар — поздрави Калуст, видимо очарован. — Много си хубава.

— Благодаря, господине.

— Харесва ли ти Лондон?

— Да, господине.

Не беше много словоохотлива, но и никой не го очакваше от нея.

Жените трябваше да спазват благоприличие, особено в такава крехка възраст. Затова, след като се запознаха, Оханес направи жест с ръка, за да я отпрати.

— Поздравления, господин Берберян — каза Калуст, когато тя се отдалечи. — Дъщеря ви наистина е много красива.

— Истинско бижу, нали? Нямате идея колко кандидати има за ръката ѝ. Цяла сюрия!

— Представям си. Не се учудвайте, тя е великолепна!

— Да, но повечето от тях дори не са я виждали. Ще ви кажа нещо. Преследват парите ми, това е! Всички са един дол дренки!

Гостът зяпна и си придаде възмутен вид.

— О, не е за вярване!