Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Това е основният му бизнес.

— Смятам, че тепърва ще се говори за минералното масло, драги. Знаете ли, че неколцина изобретатели разработват модел на кола, която няма да се нуждае от коне. Изглежда, че ще се задвижва от машина.

— Да не говорите за парните превозни средства? Но те вече са добре познати. Системата Дьо Трамбле …

— Не говоря за пара, драги приятелю! Страхувам се, че дните на Дьо Трамбле са преброени. Имам предвид употребата на минералното масло като източник на енергия. Преди две години един италианец представи велосипед, задвижван от това масло. Разкри голям потенциал. — Англичанинът се наведе напред, сякаш му доверяваше някаква тайна. — И нашите хора в Берлин ни докладваха, че следващата година германците ще произведат автомобил с двигател с вътрешно горене, задвижван от дериват на минералното масло.

— Нима ще проработи?

— Right-ho ! — Той се изправи назад и внезапно придоби изражението на човек, комуто тъкмо е хрумнала идея. — Бих искал да ви попитам имате ли някакви финансови средства.

Калуст се смути за миг; разговорът, изглежда, отиваше в друга посока и той не разбираше целта на въпроса, който освен това му се стори и дързък. За кого се мислеше англичанинът, че да го пита такива неща?

— Да… Така мисля. Защо?

— Имате ли интерес да инвестирате в „Роял Ексчейндж“ [21]?

— Зависи — отвърна предпазливо Калуст. — Играя само на сигурно. За да си купя акции, трябва да съм сигурен, че си струва.

— Работя в отдел „Информация“, приятел — успокои го Блейк. — Возилото, което германците разработват, ще носи името на някой си господин Бенц. Ако видите това име да се котира на фондовата борса, съветвам ви да купувате.

Посетителят разбра, че е получил важни сведения, и побърза да си запише името.

— Наистина ли? Бенс, а?

— Бенц, с „ц“ — уточни англичанинът. — Електричеството също ще покори бъдещето. Преди три години тук се проведе демонстрация, която, смея да кажа, бе впечатляваща. Наскоро правителството на Нейно Величество прие закон, позволяващ основаването на фирми в тази сфера. — Заговори тихо, с потаен глас. — Тук, в Обединеното кралство, водеща компания ще бъде „Лондон Електрик Съплай Корпорейшън“. — Блейк му намигна. — Купете акции на ЛЕСКо , докато са още евтини. Няма да съжалявате.

Калуст си отбеляза и това име.

— Нещо друго?

Блейк се наведе, за да отвори чекмеджето на една масичка до канапето, от което извади кутия „X. Упман“. Предложи на госта си пура, която той отказа.

— Right-ho ! — възкликна Блейк, изваждайки една за себе си. — Както навярно предполагате, постът ми в правителството ми дава достъп до привилегирована информация, много полезна за човек, който инвестира в „Роял Ексчейндж“. — Плъзна пурата под носа си, за да усети аромата на тютюна. — В жест на благодарност към баща ви, с чиято помощ сключих някои сделки, с удоволствие ще споделя с вас част от тази информация. Естествено, предвид длъжността ми, разбирате, че трябва да сте дискретен…

— Разбира се!

— Освен това искам десет процента от печалбата — добави той, докато палеше пурата си. — Ако някоя инвестиция се провали, колкото и минимална да е вероятността за това, загубите, естествено, са за ваша сметка. — Англичанинът свъси вежди и се взря в събеседника си. — Надявам се, че това не ви притеснява.

— Не, разбира се. Струва ми се напълно разумно.

Домакинът издуха дима и докато се канеше да подхвърли още няколко идеи, в кабинета се разнесе звън. Калуст погледна в посоката на звука и установи, че идва от дървена кутия на бюрото на Блейк. Англичанинът се извини, стана и хвана две дръжки, като постави едната до ухото си, а другата — до устата.

— Ало? — извика той. — Ало? А, аз съм. — Замълча. — Кой? Аха! Как сте, стари приятелю? — Настъпи нова пауза. — Какво? Сега ли? Но… — Отново замълча. — Добре, тръгвам. Чао!

Помощник-секретарят на Министерството на външните работи постави обратно двете дръжки върху дървената кутия. Когато отново погледна Калуст, се изненада от смаяното му изражение.

— Говорите на някаква кутия?

Блейк се разсмя.

— Това е телефон — каза той. — Устройство, което предава глас на разстояние. Изобретен е в Америка и поръчахме няколко апарата за Уайтхол. Това е прогресът, момче!

Арменецът не изглеждаше убеден.

— Намеквате, че някой ви чуваше?

— Разбира се, драги. В случая събеседникът ми се намираше в кабинет номер 10. Премиерът е свикал събрание и секретарят ми ме уведоми. Опасявам се, че срещата ни приключи.