Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Интересна е тази история за лесните жени — отбеляза той с най-невинното изражение, на което бе способен. — Знаете ли, мадмоазел, в Константинопол няма такива неща.

Учителката престана да чете и вдигна поглед от книгата.

— В Константинопол няма изкусителни дами?

— Със сигурност има — отвърна младият арменец, — но не се показват така безсрамно по улиците. — Всичко е… как да кажа, някак си по-дискретно. А тук… Виждали ли сте какво става около Ла Канебиер ? Ами те са навсякъде! И ако случайно мина покрай тях, ме заговарят! Пращат ми въздушни целувки! Искат да ме прелъстят! Дори снощи ми се случи, забележете.

Мадмоазел Дюпре тихо се засмя.

— Това тревожи ли ви?

— Малко… — отвърна той с престорена свенливост. Замълча за момент, сякаш се колебаеше дали да продължи. Естествено, не искаше да се показва като мамино детенце. — Искам да кажа, че съм просто любопитен, признавам.

— Любопитен ли? За какво?

— Да разбера какво е.

Момичето го погледна със загадъчно изражение, сякаш обмисляше някаква идея.

— Никога ли не сте били с жена?

Смутен, Калуст почувства, че се изчервява. Бе започнал разговора, без да знае докъде ще го доведе и какво ще му каже тя, но не бе очаквал подобна дързост от страна на учителката си.

— Не — призна тихо той.

Тя замълча и внимателно се взря в него, сякаш го изучаваше.

— А бихте ли искали да пробвате?

Младежът опита да отговори, но бе неспособен да промълви и дума. С усилие успя да произнесе някакъв звук, смътно наподобяващ онова, което би искал да каже.

— Да.

Мадмоазел Дюпре смръщи тънките си вежди и прехапа устни. Изглежда, обмисляше отговора. След това сякаш се реши. Вдигна ръка и бавно погали меките черни коси на своя ученик, разресвайки ги с пръсти — жест, който много приличаше на милувка.

— Заплатата ми е ниска, а времената са трудни — каза тя със същия сладък глас, с който декламираше поемите на Бодлер. — Но при едно щедро увеличение на възнаграждението ми, несъмнено бих могла да включа в услугите си и други учебни предмети, които… да кажем, биха обезсмислили необходимостта да прибягвате до тези дами с долен произход и подозрително здравословно състояние. Допълнително обучение за живота и природата.

Предложението шокира Калуст. Той се взира в нея в продължение на един дълъг миг с настойчивостта на човек, който се опитва да разгадае събеседника си, и тя издържа на погледа му. Разбра, че бе имал грешна представа за нея. Противно на впечатленията му, мадмоазел Дюпре не беше непоправима романтичка, а развратна лицемерка. С други думи — това, от което се нуждаеше.

— Това увеличение на заплатата ви… — започна той с пресипнал глас. — За каква сума говорим?

— Спестявам пари, търся начин да замина да уча литература в Сорбоната — обясни тя със същия спокоен тон, с който му бе направила предложението. — Мисля си за добавка, да кажем от… четиридесет процента. — Кимна утвърдително. — Да, четиридесет. Струва ми се разумна цифра.

— Тридесет.

Тя отдръпна ръката си, сякаш с този си жест искаше да го накаже, и сърдито сбърчи нос.

— Един кавалер не се пазари с дама — смъмри го тя. — По мое мнение четиридесет процента отгоре е справедливо възнаграждение в случая. Забележете, че ще научите всичко необходимо от госпожица с моите познания и произход, с абсолютна дискретност и отлична хигиена. — Примигна изкусително. — Е? Споразумяхме ли се?

За Калуст преговорите бяха като втора природа. Все пак тук залогът не бе една, макар и сребърна, декадрахма от Сиракуза, а французойка от плът и кръв, която се предлагаше по начин, който му се стори колкото интересен, толкова и стряскащ. Моментът не бе подходящ за безцелни уговорки, тъй като месечната издръжка от баща му позволяваше странични разходи по обучението му.

— Тогава да бъдат четиридесет процента.

— Които влизат в сила от кога?

Чувството в стомаха му, особено изгарящо в този миг, превърна уроците в неотложност и именно този прост факт продиктува отговора.

— От днес… сега.

Лицето на младата жена разцъфна в усмивка. Отново погали косата му, докато съблазнително облизваше устните си, сякаш за да го изкуши, но бързо отдръпна ръката си. Този жест беше просто за аперитив.

— Днес ще си тръгна в обичайния час — прошепна тя с прелъстителна сладост. — След вечеря, когато мадам Динан си отиде, сложете лампата на прозореца, за да ми покажете, че пътят е чист. — Лукаво му намигна със зелените си очи. — Тогава ще мина от тук и когато видя светлината, ще почукам на вратата ви, за да ви дам първия урок.