Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Храната, приготвяна от мадам Динан, се оказа изненадващо изискана. Младежът смяташе, че финесът е характерен за Изтока, но да гледа как френската готвачка майсторски забърква млечни сосове, гъби и какво ли още не, за него бе неочакван и благодатен дар. Особено за небцето. А чарът на местната гастрономия, веднага разбра арменецът, не се заключаваше във вкусната домашна кухня. Достатъчно бе веднъж да посетиш някои от локалите в града, за да откриеш истински съкровища на кулинарното изкуство.

След това идваха часовете с мадмоазел Дюпре — извор на безкрайна наслада. Девойката се появяваше винаги добре облечена, с парфюм и с дискретен, елегантен грим, имаше невероятно грациозни жестове и изключително нежен и мелодичен глас. С други думи, всичко бе comme il faut [15]. След кафето с кроасани и топла багета прекарваха предобедите в учене на граматика или — което бе за предпочитане — като се наслаждаваха на френската литература, особено на романите на Оноре дьо Балзак, Емил Зола, Алфонс Доде, Стендал и Гюстав Флобер, на разказите на Ги дьо Мопасан и поезията на Шарл Бодлер, като обръщаха специално внимание на великолепните стихове от Les Fleurs du mal [16], които тя декламираше със сладкия си глас, придавайки му страстна меланхолия.

Ô toison, moutonnant jusque sur l’encolure!

Ô boucles! Ô parfum chargé de nonchaloir!

Extase! Pour peupler ce soir l’alcôve obscure

Des souvenirs dormant dans cette chevelure,

Je la veux agiter dans l’air comme un mouchoir!

[17]

Произнасяше думите така, сякаш ги вкусваше, изучавайки сладостта на всяка сричка, очите ѝ бяха затворени, гърдите ѝ потрепваха, а крехкото ѝ тяло се полюшваше в носталгичния ритъм на тези очарователни стихове. Докато я гледаше така — потънала в дълбок поетичен унес, на Калуст му се свиваше нещо под лъжичката, сякаш пламенният рецитал бе някакъв зов, може би дори похотлив намек, и той трябваше да положи усилие, за да не запуши устата ѝ със страстна целувка.

Въпреки еротичния привкус, който тя влагаше в рецитираното, постепенно стана ясно, че приема задачата сериозно и с голям професионализъм. Това не пречеше на младата учителка да се вълнува от някои четения, особено на най-популярните творби на Йожен Сю и Александър Дюма. Бе толкова запалена по тези автори, че една сутрин го заведе до Старото пристанище и седнаха в рибарска лодка, в която ужасно смърдеше на риба.

— Къде отиваме? — попита Калуст, смутен от миризмата.

— Искаш ли да четем? — отвърна тя със загадъчно изражение и показа книгата, чиято корица младежът веднага разпозна. — Ще те заведа при граф Монте Кристо.

Целта на пътуването им се очертаваше на хоризонта — загадъчният замък Иф на миниатюрен остров на около два километра югозападно от Марсилия, който Дюма увековечи в романа си „Граф Монте Кристо“, който бяха чели миналата седмица и чиито корици тя галеше в скута си. Когато пристигнаха, Калуст откри, че прословутият остров е изцяло зает от средновековна крепост, превърната в затвор — мястото, на което бе заточен главният герой на романа.

Слабостта на мадмоазел Дюпре към двамата романисти освен всичко друго позволи на младежа да забележи черта в характера ѝ, която му се стори специална — неизлечим романтизъм. Бе невероятно как дишането на учителката му се учестяваше, докато чете любовни сцени, описани с ярък драматизъм, което представляваше истинско предизвикателство за свенливия ѝ ученик. Как можеше да помири в себе си страстта на французойката към любовните литературни моменти и огъня, който го изгаряше отвътре по време на уроците?

Книгите нямаха отговор на този въпрос.

Щом страниците не предлагаха решение на новите предизвикателства в живота, Калуст разбра, че може да разбули загадката по улиците на Марсилия. По-точно с помощта на дамите, които се въртяха край оживения булевард в сърцето на града — Ла Канебиер . Тези жени носеха къси до коляното поли, раменете им бяха голи, като понякога дори показваха зърната на гърдите си, а силно гримираните им лица бяха усмихнати и подканящи — нещо, към което младият чужденец не можеше да остане безразличен.

Виждаше ги всяка вечер, когато се връщаше от разходка, или constitutional [18], както я наричаше баща му. Гледаше ги с престорена надменност, тъй като бе чувал, че госпожиците за лесна любов носеха в слабините си неизлечими болести. Любопитството обаче като червей усърдно дълбаеше съзнанието му и го изкушаваше. Как да остане равнодушен към тези женски съблазни?

След известно време събра кураж и измисли как да спомене темата в разговорите си с мадмоазел Дюпре. Подходяща възможност за това изникна през една петъчна утрин, докато четяха „Парижките потайности“ на Сю, чието действие, изпълнено с мелодраматични моменти със съмнителна достоверност, се въртеше около парижкия пролетариат. В един пасаж се разказваше за жена, която продаваше прелестите си на улицата, и, съзирайки удобния случай, Калуст веднага се възползва.