Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Към борсата и наемането на апартамента Калуст подходи със същата дискретност, с която поддържаше не особено редовна кореспонденция от разстояние с мадмоазел Дюпре. Не че изпитваше кой знае каква дълбока привързаност към бившата си учителка; просто вярваше, че е важно да запазиш връзките си с хора, които биха могли отново да са ти от полза. От време на време си разменяха писма и именно така младежът научи, че французойката, която преподаваше няколко езика и някои житейски изкуства, бе сбъднала мечтата си да запише литература в Сорбоната.

Тази сутрин Калуст се събуди рано, напръска се с одеколон, облече фрака, поръчан от „Севил Роу“, сложи цилиндър, завъртя бастунчето в ръцете си с надянати ръкавици и излезе. Повървя няколкостотин метра, спря се и зачака близо до една улична газена лампа с добра видимост към Хайд Парк Терас 11.

Младежът смяташе, че необходимите условия за изпълнение на подготвения до най-малката подробност план вече са налице. Трябваше само да предприеме следващата стъпка. Следвайки плана, остана там повече от час в очакване. По някое време, тъй като бе неизбежно това да се случи рано или късно, входната врата се отвори и Калуст съзря внушителната фигура на великия Оханес Берберян. Бе дошъл моментът да действа.

Следейки мишената си с крайчеца на окото, младежът решително тръгна по тротоара към номер 11 с темпо, което му позволи да мине покрай портата точно когато банкерът пресичаше тротоара и се готвеше да се качи на каретата.

— Господин Берберян?! — възкликна той на арменски, с изненадано изражение, сякаш всичко това бе една щастлива случайност. — Какво правите тук?

Като чу, че някой го заговаря на майчиния му език, банкерът спря пред каретата. Заинтригуван, той се обърна и погледна назад.

— С кого имам честта да…

— Калуст Саркисян — представи се младежът, сваляйки цилиндъра от главата си и протягайки ръка. — Син съм на Вахан Саркисян, ако си спомняте… Идвали сте в дома ни в Скутари и…

Лицето на мъжа светна, като чу познатото име.

— Разбира се! Вахан! Значи, вие сте синът му?

Двамата стиснаха ръцете си; банкерът — предпазливо, а младежът ентусиазирано разтърси неговата.

— Да! А, изглежда, сме съседи! — Той посочи към другата страна на парка. — Апартаментът ми е там отсреща и бях тръгнал към Ситито, когато ви видях. Захванал съм се с много изгодни инвестиции. — Калуст сложи ръце на кръста си и блажено въздъхна. — Светът е малък, нали? Кой би казал, че ще се срещнем тук, в Лондон, пък и живеем толкова близо един до друг!

Оханес се усмихна, показвайки два прекрасни златни зъба.

— Наистина! — съгласи се той, вече чувствайки се по-спокоен. — Какво, за бога, търсите тук? Има ли добри инвестиции в Ситито?

— Разбира се — отвърна младежът с непринудения тон на човек, който цял живот това е правил. — Разполагам с предварителна информация и се надявам да спечеля много пари от акциите, които изкупувам. — Пое си дълбоко дъх и внезапно се натъжи. — Проблемът е, че се чувствам самотен. Знаете как е. Сам в Лондон, не познавам сънародници тук, а копнея да говоря на нашия красив арменски език…

Тези думи бяха като музика за ушите на Оханес Берберян, който се почувства така, сякаш бе открил сродна душа.

— Много добре знам за какво говорите. Много добре! Самият аз се оплаквам от същото.

— Ужасно е! — промълви съчувствено младежът. — Страшно ми липсва животът в общността и… — Замълча внезапно, преструвайки се, че му е хрумнала идея. — Какво ще кажете да ви посетя тези дни? Дали няма да е неудобно…

Банкерът кимна ентусиазирано.

— Неудобно ли? Идеята е чудесна! — Хвърли поглед назад към къщата. — Виржини организира прием тази събота, към пет следобед. — Сви тлъстата си ръка в шепа до устата, сякаш казваше нещо тайно. — Много е неприятно, знаете ли. Всички говорят английски и аз нищичко не разбирам! Защо не дойдете?

Това бе всичко, което Калуст искаше да чуе. Опасявайки се, че събеседникът му може да размисли, веднага протегна ръка и стисна неговата.

— Значи, се разбрахме!

Приемът, даван от Берберян, събра на едно място мнозина отбрани лондонски граждани. Когато в събота Калуст пристигна в къщата, завари салона пълен с хора, които разговаряха с чаша шампанско в ръка и похапваха: дипломати, банкери, предприемачи, политици и дори неколцина артисти. Малка групичка бе наобиколила последната звезда на Уест Енд, която сензационно се бе появила в салона и в този момент бе център на внимание.