Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Господин Берберян не одобрява танците — каза му тя веднъж. — Смята също, че нощният живот е за уличниците и мъжете със слаб ангел. Мисли, че сегашното поколение е изгубено, и постоянно повтаря, че по негово време не било така, тогава имало ценности… такива работи.

Всички тези подробности се запазваха в съзнанието на Калуст за цели, за които гувернантката си нямаше и най-малка представа, макар да бе очевидно, че са важна част от новата тактика. А за да я приложи с най-голям шанс за успех, претендентът трябваше да обърне повече внимание на гардероба си.

Освен че се стараеше да бъде информиран за всичко случващо се на Хайд Парк Терас 11, младият арменец започна да се появява в по-изискан и елегантен вид. Продължи да се снабдява с костюми от най-добрите магазини на „Севил Роу“, както се очакваше от джентълмен от висшата класа, тъй като предпочиташе тъмните цветове. Смяташе, че му придават по-консервативен вид, и имаше право.

Остави брадата си да порасне, за да изглежда по-възрастен и да вдъхва уважение и доверие, и започна грижливо да я поддържа в най-добрия викториански стил. Когато реши, че е постигнал желания ефект — нито прекалено гъста, нито нелепо къса, Калуст се огледа в огледалото и не можа да скрие възхищението си от мъжа, когото виждаше.

— Направо ще ги разбия!

Отначало Оханес изобщо не забеляза брадатия, добре облечен мъж с вече по-елегантно и зряло излъчване, който мина през порталната врата и влезе в салона с цилиндър в ръка, затова посрещна госта си по обичайния начин.

— Ще изпратя да повикат Нунуфар — каза главата на семейство Берберян. — Тя е горе и учи за изпита си по пиано.

— Не се тревожете — отвърна веднага Калуст. — Не съм дошъл при нея, а при вас.

Банкерът повдигна вежди. Това определено не беше отговорът, който бе очаквал.

— При мен ли?

— Да — потвърди гостът. — Нужен ми е съветът ви за една инвестиция.

След като се съвзе от първоначалната изненада, домакинът се усмихна любезно и, познавайки предпочитанията на събеседника си, го покани с жест да се настани на ориенталския диван.

— Разбира се — каза той. — Седнете, седнете! — Самият Оханес се разположи удобно на дивана и кръстоса крака. — Кажете сега, каква е тая сделка, дето ви води при мен?

Младежът седна на ръба на дивана и се наведе към Оханес като дете, търсещо бащина подкрепа.

— Имам един приятел — помощник-секретаря във Външно министерство, който…

— А, Филип Блейк! — прекъсна го домакинът. — Познавам го много добре!

— Той ме посъветва да закупя акции на компания, която произвежда напитка от мляко и шоколад. Името на фабриката е „Кедбъри“. Блейк смята, че инвестицията е добра, особено сега, докато тече кампания за предимствата на шоколада пред алкохола. Според него шоколадовата индустрия ще се разрасне.

— Калуст се наведе още по-близо. — Признавам, че печеля добре, играейки на борсата, но… шоколад? — Той се намръщи. — Какво мислите? Смятате ли, че това производство действително има бъдеще?

Оханес сбърчи нос.

— За да бъда напълно честен с вас, трябва да призная, че тези модерни стоки са отвъд моята компетентност — каза той. — Факт е обаче, че Нунуфар обожава да пие този бъркоч. Ако повече хора мислят като нея, защо не?

— Значи, мислите, че трябва да действам?

Домакинът вдигна ръка с дланта навън, сякаш искаше да спре карета, устремила се право към него.

— Успокойте се, не съм казал това — побърза да обясни той.

— Бизнесът трябва да бъде огледан от няколко страни. Каква е тази фабрика? Как се управлява? Как се е развил пазарът от появата на тази напитка? Кои са главните конкуренти? Расте ли пазарният дял на компанията? С две думи, има множество фактори, които трябва да се вземат предвид, преди да решите, нали така?

Калуст си пое дълбоко дъх.

— Отличен съвет! — възкликна той. — За мен е привилегия и истинско облекчение, че познавам толкова добре осведомен човек като вас. — Заговори по-тихо, сякаш споделяше някаква тайна. — Естествено, вече съм проверил всички тези подробности. Нямаше да съм добър инвеститор, ако не го бях сторил. — Възвърна нормалния тон на гласа си. — Сведенията, които събрах, несъмнено са обещаващи. Единственото, което ме притеснява и именно заради това съм тук, е самият продукт. Смятате ли, че шоколадът наистина ще се продава?

Домакинът неопределено махна с ръка.

— Бих казал, че не — заключи той. — Но ако пазарните сведения са добри…

Младият гост се плесна по бедрото като съдия, който удря с чукчето, когато произнася присъда.