Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Приемаме клаузата.

След като най-сетне се споразумяха, Чърчил извади бутилка скоч от бюрото си и наля от златистата течност в четири кристални чаши, които занесе на масата. Четиримата вдигнаха тост за успеха на Турската петролна компания, обърнаха се към портрета на крал Джордж V, окачен на стената, с по едно въодушевено „Бог да пази краля“ и пиха до дъно.

Хендрик остави чашата си на масата и след като изтри устата си с опакото на ръката, се обърна към арменския си партньор.

— Да го погледнем от положителната страна, Саркисян — разсмя се облекчено той. — Отсега нататък вие сте господин пет процента!

ПО ОБТОЧЕНИЯ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ С ДЪРВЕТА ЦЕНТРАЛЕН БУЛЕВАРД Попелсдорфер Алее вървяха групички хора; нещо обичайно за неделя сутрин в Бон. Докато се разхождаше по оживената улица, Крикор имаше усещането, че се намира в паралелен свят на Лондон. Срещаха се приятели, поздравяваха се, разменяха погледи с някоя девойка и весело разговаряха.

— Прилича на църковния парад — отбеляза младият арменец, внезапно налегнат от носталгия. — Хайд Парк изглежда така понякога.

Той вървеше по Попелсдорфер Алее с Петер — унгарския му приятел от университета. Двамата бяха излезли на лов за красиви момичета и се оглеждаха като златотърсачи, взиращи се в дъното на реката.

— Германките са симпатични — призна Петер. — Но не могат да се сравняват с момичетата от моята родина. — Той въздъхна. — Будапеща е мястото за тези неща.

По-голямата част от хората, изпълващи булеварда, бяха офицери и войници от гарнизона в Бон, които се наслаждаваха на почивния ден. Униформените мъже вървяха на малки групички или по двойки със своето момиче и носеха барети и каски. Когато срещнеха някой по-висшестоящ, те изправяха рамене, отдаваха му чест с рязко движение и заставаха мирно като статуи, докато офицерът се отдалечи.

— Тези германци… — прошепна презрително Петер. — Милитаризмът им ще ни донесе неприятности, ще видиш. Още няколко години и… бум!

— И баща ми смята така — отбеляза нехайно Калуст, и се обърна назад, за да разгледа поклащащите се задни части на две блондинки c плитки, които му ce усмихнаха палаво. — Постоянно повтаря, че Германия става все по-силна, което се превръща в заплаха за нас и няма да свърши добре. С две думи — песимист.

— По-скоро пророк.

Утрото беше ясно, слънцето напипаше приятно, приканвайки неделните минувачи по булеварда да се порадват на деня. Затова младежите седнаха в едно кафене на открито, поръчаха си бира, от която блажено отпиваха, докато наблюдаваха оживения град и се наслаждаваха на лекия ветрец.

По едно време погледът на Крикор се спря върху момиче с дълга руса коса, което се приближаваше отляво. Беше красива, от онези, по които обикновено се заглеждаше, но скоро забеляза, не без известна завист, че до нея върви войник. Двамата се усмихваха и оживено разговаряха. Арменецът разсеяно ги проследи с поглед. Двойката бе така увлечена в разговора, че германският войник се размина с офицер, без да го забележи. Беше толкова пленен от своята блондинка, че пропусна да го поздрави.

— Halt ! [75]

Заповедта на офицера стресна войника и самия Крикор. Видя го да се приближава до подчинения си с почервеняло от гняв лице и така ожесточено се разкрещя, че пръскаше слюнка на всички страни като дъжд. Хвана носа на войника и го стисна, сякаш момчето беше парцалена кукла, след което здраво го нарита по задника. Всичко това се случи пред приятелката на нещастника и безразличните погледи на тълпата, която вървеше по пътя си, сякаш случващото се нямаше нищо общо с нея. Явно по тези места подобни сцени не бяха рядкост. След като приключи с публичното унижение, офицерът се отдалечи, а войникът продължи разговора с приятелката си от мястото, откъдето ги бяха прекъснали, сякаш нищо особено не се бе случило.

— Казах ли ти? — попита Петер и поклати неодобрително глава. — Този милитаризъм ще ни съсипе.

Образованието и животът в Германия се оказаха много по-различни от порядките в Англия. Благодарение на връзките на баща си, който се бе сдобил със забележителни египетски килими от Карнакския храм и така се бе запознал с едни от изтъкнатите египтолози, младежът се настани в дома на професор Вилкен, известен в академичните среди като най-добрия специалист по папируси в света.

В дома на прочутия учен не се случваше нищо интересно, може би защото професорът по цял ден се занимаваше със своите скъпоценни папируси, но не можеше да се каже същото за университета. За разлика от германското общество, дисциплината в университета се оказа изненадващо запусната. Присъствието на студентите на лекциите не се контролираше и беше достатъчно само да се запишат в началото на семестъра, за да се каже, че учат в университет. Никой не се интересуваше от посещаемостта на лекциите. Дори нямаше изпити, а за да получат оценки, студентите трябваше да представят само писмена работа.