Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Чърчил поклати глава.

— Тридесет и пет не са достатъчни — каза той. — Искаме контролния пакет.

Холандецът докосна слепоочието си.

— Вие сте луди! — извика той. — Кой ще ви продаде останалите?

Домакинът кимна към Калуст.

— Господин Саркисян притежава петнадесет процента, нали така? Ще ги купим. Като прибавим неговия дял към този на Турската национална банка, достигаме петдесет процента. Ако „Роял Дъч Шел“ ни даде един процент от своите акции, имаме мажоритарен дял.

Арменецът смръщи чело.

— Я стига! И защо да ви продавам моята част?

— Вие сте британски гражданин, прав ли съм, господин Саркисян? Трябва да го направите в интерес на националната сигурност. Такава е волята на Негово Величество. Бъдете така добър да ни отстъпите своя дял.

Хендрик се обърна към колегата си.

— Забранявам ви да продавате без мое съгласие, ясно ли е? — извика холандецът. — Ако го направите, между нас е свършено! Няма да позволя „Англо-Персиян“ да контролира компания, в която „Роял Дъч Шел“ участва! Никога!

Попаднал под кръстосан огън, Калуст местеше поглед между директора на „Роял Дъч Шел“ и Първия лорд на Адмиралтейството.

— Но… разбира се, че няма да продавам. Защо да го правя? Турската петролна компания е мое творение! Та аз я създадох! Аз постигнах споразумение с германците и убедих османците за петролната концесия! Нима смятате, че бих се съгласил да ме изхвърлят от собствената ми компания?

— Ще информирам моето правителство какво се случва тук! — заплаши Хендрик, размахвайки пръст във въздуха. — Ще сложа край на вашите долни игрички, каквото и да ми струва това!

— Правете каквото искате — каза Чърчил. — Но ако „Англо-Персиян“ не се сдобие с мажоритарен дял от Турската петролна компания, ще притиснем османското правителство да ви отнеме концесията в Месопотамия и да я даде на „Англо-Персиян“.

Директорът на „Роял Дъч Шел“ се изсмя истерично.

— Искам да видя това! Нима смятате, че „Дойче банк“ изобщо ще преговаря с вас? Константинопол никога няма да тръгне срещу германците. А хуните не са глупави. Защо да отнемат концесията на Турската петролна компания?

Всички около масата се умълчаха. Преговорите бяха стигнали до задънена улица и никой не искаше да отстъпи. Четиримата мъже се спогледаха, но, изглежда, бяха изчерпали аргументите си. Дарси започна да прибира документите си в куфарчето и Хендрик последва примера му.

Тогава, когато ситуацията изглеждаше безнадеждна, Калуст се прокашля, както винаги, щом искаше да каже нещо.

— Моят дял в Турската петролна компания всъщност е прекалено голям — призна той. — Петнадесетпроцентов пакет акции, както знаете, означава, че трябва да осигурявам петнадесет процента от инвестициите, което в петролния бизнес означава много пари. При това положение съм готов да продам две трети от моя дял, ако това ще ни помогне да се споразумеем.

Присъстващите веднага пресметнаха.

— Десет процента? — попита въодушевено Дарси. — Давате ни десет от своите петнадесет процента?

— Ако това разреши проблема.

Първият лорд на Адмиралтейството и президентът на „Англо-Персиян“ се обърнаха към Хендрик.

— Господин Ван Тигелен?

Президентът на „Роял Дъч Шел“ обмисля идеята в продължение на няколко минути и макар неохотно, накрая кимна утвърдително.

— Четиридесет и пет процента са много, но все пак не са мажоритарен дял. Ще го преживея.

Мъжете около масата, особено Чърчил и Дарси, въздъхнаха облекчено и се усмихнаха. „Англо-Персиян“ не бе постигнала целта си, но все пак беше близо. Току-що бяха стигнали до споразумение, което в началото им се струваше невъзможно.

— Слава богу! — възкликна домакинът и се изправи. — Ще донеса скоч, за да го отпразнуваме.

Но преди Първият лорд на Адмиралтейството да се отдалечи, арменецът вдигна ръка, за да го задържи.

— Само че имам едно условие.

Чърчил се спря и го погледна недоверчиво.

— Условие ли? Какво условие?

— За да няма повече игрички, държа на една изключителна клауза — каза Калуст. — Всички акционери на Турската петролна компания да бъдат задължени да добиват петрол единствено в рамките на компанията. Ако един от нас открие петрол на територията на Османската империя, тези залежи ще принадлежат на всички. И никой да няма право да прави сондажи извън работата и целите на Турската петролна компания.

Политикът погледна въпросително президентите на двете петролни компании. Дарси и Хендрик се спогледаха и след като нямаха за какво да възразят, свиха рамене и кимнаха.