Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Безразличен към последните новини, вълнуващи цяла Германия, и сигурен, че скоро ще бъдат обречени на забрава от неумолимия ход на живота, младият арменец реши да направи обичайната си езда по брега на Рейн. Утрото бе приятно и хората блажено се бяха разположили върху росната трева, наблюдаваха патиците, които се къпеха в реката, или се препичаха на слънцето, което ласкаво огряваше гората.

Конникът мина покрай малка дъбова горичка и видя девойка с мургава кожа, която се разхождаше по брега и разговаряше с по-възрастна жена. Забеляза, че беше красива по един странно познат начин, но все пак не обърна особено внимание. Мислите му се отнесоха и се загледа разсеяно в реката. Внезапно рязко разтърси глава и наостри уши. Освен от чаровното излъчване на момичето, вниманието на Крикор бе привлечено от две думи, които бе разпознал сред монотонния диалог, достигащ до него отдалеч; yerek и hyuranots означаваха „вчера“ и „хотел“ и той ги бе чувал безброй пъти в разговорите на родителите си.

Тази така близка реч накара младежа веднага да дръпне юздите и да обърне коня. Приближи се бавно до жените. Когато се изравни с тях, Крикор се наведе към девойката, която бе привлякла вниманието му.

— Entschuldigung, meine Damen — каза той на най-добрия си немски, молейки за извинение, че се намесва в разговора им.

— Дали греша, или вие говорехте на арменски?

Двете жени учудено го изгледаха.

— Всъщност разговарях на арменски с майка ми — отвърна момичето на не много добър немски. — Откъде знаете?

Лицето на Крикор грейна в усмивка.

— Родителите ми са арменци — разкри той, вече на развален арменски, пълен с грешки и със силен британски акцент. — Самият аз изповядвам вярата на Светата арменска църква и се считам за арменец, въпреки че съм британски поданик.

Майката и дъщерята останаха очаровани от срещата си със сънародник, и то на брега на река Рейн. Все пак по тези места имаше малка вероятност да видиш арменци. След като си размениха любезности, двете се представиха като Аршалуис Киносян и дъщеря ѝ Мариян и обясниха, че са в Бон по здравословни причини.

— Съпругът ми има белодробно заболяване, горкият — каза майката. — Дошли сме при един добър лекар, с когото искаме да се консултираме. Двете с дъщеря ми сме тук за подкрепа на моя Агоп.

— Ако имате нужда от нещо, аз съм на ваше разположение — увери ги Крикор, както подобава на истински джентълмен.

— Арменците трябва да си помагат, особено в чужда страна, не мислите ли?

Аршалуис и дъщеря ѝ за миг се спогледаха загадъчно.

— Благодаря, много сте любезен — каза майката. — Добре сме засега. — Тя се поколеба, но Мариян я сръчка леко с лакът и прошепна нещо в ухото ѝ, за да я окуражи. — Знаете ли, утре организираме обяд в чест на лекаря, който се грижи за съпруга ми. Защо не се присъедините? Ястията ще са арменски…

Двете го загледаха в очакване. Поканата изненада Крикор, но той проумя, че му се отваряха нови интересни възможности. С мургава кожа.

— За бога, за мен ще е чест! — съгласи се той и погледна одобрително към по-младата от двете си нови познати. — За нищо на света не бих пропуснал това чудесно събитие!

Семейство Киносян бяха наели къща с изглед към Рейн, недалеч от мястото, където двете жени бяха срещнали сънародника си. В готически стил, с островръх покрив и бяла фасада, прорязана от дървени греди — типична германска постройка. Рамките и первазите на прозорците бяха покрити с бръшлян, сякаш природата бе завладяла жилището, построено от човешка ръка. Козирката на къщата също бе покрита с растения, чиито филизи висяха свободно във въздуха.

Нетърпелив отново да види смуглото момиче, което бе отвърнало на погледа му, Крикор пристигна петнадесет минути по-рано и завари трескава подготовка. Жените се суетяха в кухнята, за да приготвят ястията, затова го посрещна Агоп Киносян — домакинът, заради когото семейството бе дошло в Германия. Възползвайки се от положението си на глава на арменско семейство, а и поради болестта си, Агоп си почиваше на дивана с чаша арменски коняк.

— Какво търси арменец по тези земи? — попита домакинът, след като подаде чаша коняк на госта си. — Надявам се, че не сте болен…

Агоп дишаше на пресекулки; бе очевидно, че има белодробни проблеми, поради които трудно говореше, но това не притесняваше събеседника му.

— Не, разбира се, че не — отвърна Крикор, който тайно поглеждаше към кухнята в опит да зърне Мариян. — Уча инженерство в университета.