Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Не се заблуждавай — предупреди го Петер още първата година, когато се запознаха. — Германците живеят само за да работят и ако внимаваш, ще забележиш, че местните спират да учат единствено когато трябва да ядат, да спят или да отидат до тоалетната. — Той сбърчи чело, сякаш му бе хрумнало още нещо. — Е, понякога се разхождат по булеварда или отиват на бирария, за да се напият. Като изключим това, всичко останало е работа.

Германският начин на живот не се нравеше на арменеца. Въпреки че не беше мързелив, Крикор смяташе, че човек трябва да работи, за да живее, а не обратното. Затова младежът живееше в Бон и примирено спазваше неговите порядки. Вечер посещаваше градските бирарии и кафенета с изглед към Рейн, защото там срещаше най-приветливите момичета. Германките, които ходеха в подобен тип заведения, не оставаха безразлични към чужденец, тъпкан с райхсмарки, какъвто бе Крикор няколко дни, след като баща му му изпратеше месечната издръжка.

Именно така няколко месеца по-късно Крикор привлече вниманието първо на Хелга, а после и на Маргарет — две едри руси германки, отракани и порочни, големи почитателки на германското Sekt [76]и скъпото френско шампанско, с което ухажорът им щедро ги черпеше.

Тези приключения доведоха до огромна изненада само няколко месеца след като бе престанал да се вижда с тези дами. Крикор получи писмо с официалния печат на Райха, в което го уведомяваха, че съдът на Негово Величество кайзера е завел дело за бащинство и е отсъдил издръжка в размер на пет марки на седмица, които да изплаща на госпожа Хелга Хелман за всяко едно от трите ѝ новородени деца — малките и невинни Каспар, Балтазар и Мелхиор — три небесни ангелчета, чието бащинство е безпогрешно установено в полза на британския поданик, понастоящем пребиваващ в Бон, Крикор Саркисян.

— Какво?!

Младият студент реагира с обяснима паника на подобна спорна присъда. Обезумял, без да знае какво да прави, виждайки как светлото му до вчера бъдеще безмилостно му се изплъзва, той си представи как баща му го лишава от наследство, проклина го и го наказва. Отчаян, Крикор се срещна с професор Вилкен, в чийто дом живееше по време на престоя си в Бон, и едва сдържайки сълзите си, му разказа всичко и го помоли за съвет.

— Ами сега? — повтаряше той и проклинаше лошия си късмет. — Какво ще правя сега, хер Вилкен? Как да се измъкна от тази каша? Смятате ли, че трябва да се обърна към адвокат?

Изтъкнатият папиролог не отговори веднага. Верен на заслужената си репутация на гениален и прецизен учен, той разгледа официалното писмо със същото сериозно внимание, което влагаше в разчитането на любимите си йероглифи. Внимателно се вгледа дори в запетайките и словореда на текста, докато накрая откри нещо, което го усъмни. По-точно някаква особеност в печата на Райха.

— Колко души знаеха за връзката ви с тази госпожица Хелман? — попита той. — Имам предвид хора от вашето обкръжение, разбира се.

— Само приятелят ми Петер — увери го младежът. — Въпреки че често посещавам бирариите, винаги съм се старал да бъда дискретен. А Петер е доверен човек.

По лицето на професор Вилкен се появи усмивка.

— Не се тревожете за това — каза той и върна писмото на Крикор. — На ваше място бих говорил с този приятел.

— Защо? Какво общо има той?

— Каспар, Балтазар и Мелхиор — припомни професорът — са имената на Тримата мъдреци. С други думи, освен ако не се смятате за библейски персонаж, не виждам причина да се тревожите.

— Моля?!

Домакинът се усмихна снизходително и развеселено погледна към документа, който Крикор все още държеше в треперещите си ръце.

— Това, драги, е просто една момчешка шега.

В ОНАЗИ ГОРЕЩА СЪБОТНА СУТРИН всички говореха за убийството на ерцхерцог Франц Фердинад и съпругата му на улицата в Сараево. Германските вестници подробно описваха кървавия атентат, призовавайки за възмездие и справедливо наказание, а цял Бон обсъждаше урока, който австрийците трябваше да дадат на сърбите, за да си платят за жестокото деяние.

Крикор си спомни, че бе виждал ерцхерцога в Лондон на шествието за погребението на крал Едуард VII и последвалата коронация на Джордж V като представител на австро-унгарския император, но случилото се не го развълнува особено. Бяха убили наследника на престола на Австро-Унгария. И какво от това? Мястото му бързо щеше да се заеме от друг принц. Защо да се впечатлява толкова? Какво значение имаше това трагично събитие в неговия живот?