Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

При тези думи лицето на Киносян грейна.

— А! Инженерство! Един ден, когато нашата свята Армения стане независима, ще се нуждае от инженери, квалифицирани хора, които да я вдигнат на крака!

— Наистина ли вярвате, че този ден ще дойде?

— А няма ли? — възкликна Агоп, скандализиран, че един арменец може да се съмнява в това. — За бога, щом сърби, българи, гърци, черногорци, македонци и албанци се откопчиха от ноктите на турците, защо ние да не успеем? Защо с нас трябва да е различно?

Това бе риторичен въпрос, на който Крикор реши все пак да отговори.

— Защото Армения е в Азия, а не в Европа — отбеляза той. — Не знам как биха реагирали турците, ако дори си помислим

— О, разбира се, че няма да им хареса! И какво от това? С подкрепата, оказана ни от Великите сили и Русия, няма да могат да направят нищо. Освен това…

— Не и политика — намеси се съпругата на Агоп, застанала до вратата на кухнята. — Събрали сме се, за да уважим доктор Химел, а не за да обсъждаме тези глупости. Той навярно скоро ще дойде. — Тя посочи вратата. — Остават пет минути до уговорения час, а знаеш, че германците винаги са точни.

— Права си, Аршалуис. — Той се огледа наоколо. — Готово ли е всичко?

Жената изчезна в кухнята и гласът ѝ заглъхна.

— Мариян малко се забави с курабиите, но те са за десерт, така че няма значение. След десет минути всичко ще е готово за сервиране. Излез навън да посрещнеш доктор Химел.

За разлика от предишните дни, днес времето беше лошо. Небето в медно-сребърни тонове бе надвиснало над Рейн и дори самата растителност изглеждаше тъжна и меланхолична. Откъм реката духаше неприятен влажен, студен вятър и шибаше листата, които трептяха като неспокойни пеперуди. Двамата арменци — единият млад, другият — на средна възраст, вдигнаха яките на палтата си, за да се предпазят от северняка, и наблюдаваха улицата в очакване на почетния гост.

— Откъде сте, драги Саркисян?

— Роден съм в Константинопол — отговори Крикор, — но отраснах в Англия, където родителите ми избягали, когато съм бил само на няколко седмици. Появил съм се на белия свят по време на кланетата през 1896-а.

— А, спомням си добре. Беше ужасно. — Агоп замълча, защото навярно си мислеше за случилото се тогава и си спомняше за роднините и приятелите, загинали от турска ръка. — Откъде са родителите ти? И те ли от Константинопол?

— Семействата на майка ми и баща ми са от Кайсери. Те…

Агоп отвори широко очи.

— Кайсери ли? Боже, ние също сме от там!

— Наистина ли? Какво съвпадение…

Домакинът се разсмя.

— Съвпадението е предизвикано от бог, когато иска да скрие намесата си — отвърна той. — Подобно нещо се нарича съдба, драги. Убеден съм, че… Вижте, доктор Химел пристига.

Беше един часът без една минута, когато едрата фигура на мъж с рядка брада, с тиранти, зелена алпийска шапка, нахлупена по баварски, и бастун, се появи на улица „Бундхозен“. Лекарят на Агоп бе точен както за прегледите, така и за обедите.

Небцето на Калуст познаваше ястията, приготвени от Киносян. Домакинята сервира супа арганак [77]и кчуч [78], които арменецът погълна лакомо, а германецът вкуси с прикрито отвращение. Очевидно доктор Химел предпочиташе своите наденици братвурст пред странната ориенталска храна, но беше достатъчно тактичен да си замълчи.

Разговорът, естествено, се въртеше около тежката международна ситуация, предизвикана от убийството на ерцхерцога и съпругата му преди няколко дни, като всички се съгласиха, че „накрая нещата ще се решат мирно“ и „всички ще разберат, че войната не е изход“.

Разбира се, Агоп и жена му посветиха вниманието си на лекаря. Все пак му бяха задължени и бяха организирали обяда заради него. Същевременно Крикор и Мариян, които не се вълнуваха от международното напрежение и здравословните проблеми на Агоп, се показаха заинтригувани един от друг, поне в рамките на благоприличието, което се очакваше от тях. Докато се хранеха, младежът хвърляше редки, но недвусмислени погледи към девойката, на които тя отвръщаше със сдържан смях и леко престорена срамежливост.

Тайната игра на съблазън продължи до сервирането на десерта — курабии, приготвени от самата Мариян, които сътрапезниците много похвалиха. Малко преди да приключат обеда, родителите заговориха арменеца, като дадоха да се разбере, че не са толкова разсеяни и забелязват какво се случва между двамата млади.

— Знаеш ли откъде е семейството на Крикор? — попита Агоп жена си. — От Кайсери.