Жозе Родригеш душ Сантуш: Мъжът от Константинопол

— Наистина ли? — учуди се Аршалуис. — Колко интересно!

— Тя заинтригувано се взря в госта си. — Как е фамилията им?

— Саркисян от страна на баща ми — каза Крикор с равен тон — и Берберян по майчина линия.

Последното име предизвика у домакините удивени възклицания и ококорени погледи.

— Берберян ли? Не ми казвай, че са онези с банката в Константинопол и хотел…

— „Пера“ — допълни младежът. — Хотел „Пера“. Точно те. Всъщност дядо ми е построил хотела.

След като се съвзе от първоначалното изумление, госпожа Киносян едва не плесна с ръце от вълнение и не се сдържа да погледне крадешком към дъщеря си, за да се увери, че е чула тази изключително любопитна новина. Добра партия беше този младеж.

— Колко интересно! — възкликна тя. — Познавам ги! Те са хора с много па… добра репутация. — Обърна се към съпруга си. — И ти познаваш Берберян, нали?

— От Търговската камара на Кайсери — отвърна Агоп, който също бе впечатлен от произхода на младежа, въпреки че успяваше да се прикрие. — Дори миналата година имахме събрание и успях да поговоря с тях. Хора от висшата класа, няма съмнение.

В следващите няколко дълги минути продължиха да обсъждат живота на Берберян и техните постижения в света на бизнеса, банкерството, хотелиерството и корабоплаването. Не можеше да се каже, че на Крикор му бе неприятно. Разговорът подсилваше позициите му в това семейство и гарантираше, че Киносян няма да създават досадни и ненужни пречки при сближаването му с красивата Мариян. Та майка ѝ го гледаше така, сякаш вече беше неин зет! Със сигурност нямаше да попречи на шансовете му с момичето. Коя арменка от Кайсери или от където и да било в Османската империя би пренебрегнала интереса от страна на член на рода Берберян?

Не беше нужно човек да е много проницателен, за да разбере, че Крикор се оказа прав. Когато приключиха обяда и всички излязоха на улицата да изпратят гостите, вниманието на домакините вече не бе насочено към лекаря, а към младежа, на когото възлагаха надежди.

— Елате пак — подхвърли Агоп, когато Крикор вече се отдалечаваше по улицата. — Винаги сте добре дошли!

През следващите седмици Крикор правеше точно това. Винаги, когато нямаше лекции, и задължително през съботите и неделите той прескачаше до голямата къща на река Рейн, за да прекара няколко приятни часа с Киносян. Превърна се в редовен гост и Аршалуис дори приготвяше баклава и я поднасяше всеки път, когато арменецът почукаше на вратата ѝ.

Крикор редовно посещаваше семейството, въпреки че понякога това се превръщаше в истинско мъчение. Домакините го обсипваха с любезности и той се радваше на цялото това внимание и на неизменната баклава. Но онова, което действително искаше, беше да остане насаме с дъщерята. Двамата постоянно си разменяха погледи, но родителите ѝ винаги ги държаха под око. Крикор разбра, че трябва да прояви търпение. Все пак хората от Кайсери бяха провинциалисти и имаха крайно консервативни разбирания. Та нали арменците от земеделските райони дори не позволяваха на девойката да види бъдещия си съпруг преди сватбата? Той имаше късмет, че можеше да стои в една стая с Мариян. Какво повече би могъл да иска? Тя да се държи като Хелга или Маргарет? Ако го направеше, просто нямаше да бъде Мариян.

Така протичаше животът на Крикор, когато месец след онзи обяд той отиде до къщата на Рейн с нова надежда да прекара няколко минути насаме с момичето. Имаше нощи, в които не можеше да спи от мисли за Мариян, и когато беше далеч от нея, животът му се струваше безсмислен. Чувството на празнота изчезваше, когато я видеше.

Аршалуис го посрещна набързо и Крикор завари семейство Киносян да прибира нещата си в два големи куфара в средата на салона. Потърси Мариян с поглед и когато я видя с наведена глава, разбра, че нещо не беше наред.

— Какво става? — попита нетърпеливо той. — Случило ли се е нещо?

Двете жени старателно подреждаха багажа, Агоп се преструваше, че прибира някакви документи.

— Тази сутрин доктор Хемел ми съобщи, че не може да направи нищо повече за мен — каза той. — Каза, че трябва да изчакаме лечението да подейства, и ме посъветва да се върна догодина, за да ме прегледа и да назначи нова терапия. Според него климатът в Армения дори е благоприятен за белодробното ми заболяване. — Той се огледа наоколо. — Тук наистина е много студено и влажно. По-добре да се лекувам у дома и да се върна в Бон, когато е необходимо.

— Какво означава това?