Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Както казвах, преди да бъда прекъснат така грубо, „Англо-Персиян“ е единствената петролна компания, която е сто процента британска. Разполагаме с обширни терени в Персия, от които тази година добихме осемдесет хиляди тона петрол и планираме да удвоим това количество през следващата. — Той се прокашля и унило махна с ръка. — За жалост обаче, сме изправени пред сериозни финансови затруднения. Истината е, че сме отчаяни. Сондажът и експлоатацията на терена изискват огромни инвестиции и се опасявам, че финансовите институции не ни отпускат заеми. На всичкото отгоре рафинерията, която изградихме в Абадан, ни създава големи проблеми.

— Съжалявам да го чуя — каза съчувствено Чърчил. — Надявам се, че тези пречки няма да навредят на компанията ви.

— Страхувам се, че всъщност оцеляването ни е под въпрос. Освен, разбира се, ако правителството на Негово Величество не стане акционер и ни предостави финансова помощ.

Предложението подразни директора на „Роял Дъч Шел“.

— Моля ви, спестете ни проблемите на „Англо-Персиян“! Не и това! Ако компанията няма достатъчно средства, за да оцелее, как би могла да гарантира доставките? Това е смешно!

— Ако „Англо-Персиян“ фалира, Великобритания остава без своя петролна компания — настоя Дарси, без да обръща внимание на холандеца. — При тези условия сигурността на доставките е застрашена.

— „Роял Дъч Шел“ — изрева Хендрик — гарантира тези доставки!

— Но тя не е изцяло британска — отвърна конкурентът му. — Ако германците притиснат холандското правителство, Великобритания ще загази!

— Не ми излизайте с тези лъжи и националистически номера! Седалището на „Роял Дъч Шел“ е в Лондон, това значи, че е британска!

— Тогава защо се казва „Дъч“?

— Сега се заяждате заради името? Ами ако…

Двамата отново се вкопчиха един в друг като бойни петли и Първият лорд на Адмиралтейството отново трябваше да се намеси. Домакинът удари с ръка по масата, подобно на говорителя на Долната камара по време на сесия за въпроси.

— Господа, моля ви! — отново повиши глас той. — Замълчете! — Чърчил продължи да удря по масата, докато двамата мъже се успокоят. Когато спорът приключи и най-сетне настъпи тишина, домакинът отново издуха облак дим и придоби замислено изражение, като съдия, който обмисля присъдата. — Господин Дарси е прав. Щом горивото на военния флот зависи от доставките на петрол, Великобритания трябва да подкрепи една изцяло британска петролна компания и да избегне монопола на пазара. Следователно ще предложа на Негово Величество да закупи петдесет и един процента от акциите на „Англо-Персиян“. Има и още нещо…

— Това е оскърбително! — прекъсна го Хендрик, неспособен да се сдържа повече. — Откога правителствата се месят в търговския сектор и помагат на едни фирми за сметка на други?

— Откогато става дума за националните интереси, господин Ван Тигелен.

— Но нима не виждате, че „Англо-Персиян“ е зле управлявана? Щом има финансови проблеми, то е защото онези, които я управляват, не са достатъчно компетентни. Нима ще поверите сигурността на страната си на такива хора?

— Страхувам се, че качеството на управление на „Англо-Персиян“ не е ваша работа.

— Щом този проблем кара британското правителство да се меси в петролния бизнес и да помага на конкуренцията за моя сметка, можете да сте сигурен, че е точно моя работа!

— Има логика Негово Величество да придобие мажоритарен дял в „Англо-Персиян“, господин Ван Тигелен — обоснова се Чърчил. — За да осигури доставки на гориво на разумна цена, е съвсем удачно Адмиралтейството да притежава част от тях… или поне да ги контролира. А ако управлението на компанията не е надеждно, правителството на Негово Величество като акционер може да назначи други лица на тези длъжности и така ще се справи с проблема. Вече взех решение.

— Не съм съгласен! — изръмжа Хендрик. — Това се нарича нелоялна конкуренция! Правителството помага на една фирма за сметка на друга! Подобна ситуация е неприемлива за свободния пазар!

Първият лорд на Адмиралтейството хвърли изпепеляващ поглед на холандеца.

— Съветвам ви да си мерите думите — предупреди той. — Може да не спрем дотук. Когато правителството на Негово Величество се сдобие с мажоритарен дял от „Англо-Персиян“, ще трябва да реши кой точно ще снабдява военния ни флот. Това е важен договор, както знаете. Бих искал да разчитам на „Англо-Персиян“ и „Роял Дъч Шел“, за да стимулирам конкуренцията между двете компании, но за да бъде това възможно, се нуждаем от още нещо.