Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Разговаряха спокойно, шегуваха се и си разказваха истории, което се оказа неочаквано приятно.

Доктор Кемхаджян излезе добър събеседник и след известно време от Дикенсовия му вид нямаше и следа. Това се дължеше най-вече на чувството му за хумор и познанията му за живота. Сладките приказки бяха прекъснати, когато лекарят ненадейно засегна по-деликатни теми.

— Девствен ли сте?

Изненадан от въпроса, младежът се изчерви. Смяташе тази сфера за забранена зона за разговори с възрастни. Сексът бе тема, която често обсъждаше с връстниците си, особено с Роджър, с когото споделяха впечатленията си от момичетата и общуването си с тях, но нищо повече. Въпросът му се струваше толкова личен, че мислеше за него само нощем, на тъмно в леглото, и в моментите на компулсивна мастурбация в банята.

— Ами това е… — заекна той, засрамен. — Не ми се струва удачно да…

— Девствен ли сте, или не? — настоя доктор Кемхаджян толкова непринудено, все едно го питаше какво е обядвал. — Били ли сте с жена?

В този миг Крикор разбра, че не се представя в особено добра светлина, и смени тактиката.

— Още не — призна той, като не знаеше дали да се чувства горд, или засрамен, но говореше спокойно като събеседника си. — Мисля, че още не съм срещнал правилния човек, нали знаете…

Това явно бе всичко, което докторът искаше да чуе. С неочаквано пъргаво движение за гърбав човек Кемхаджян скочи от мястото си и се запъти към вратата.

— Връщам се веднага.

Обърна гръб на Крикор и изчезна в коридора.

Двадесет минути по-късно лекарят се върна в компанията на чернокоса девойка с рокля на цветя. Двамата приличаха на красавицата и звяра. Момичето пристъпи в кабинета, вървейки зад арменеца със ситни крачки и смутено изражение, сякаш се чувстваше неудобно.

— Това е мадмоазел Адел — представи я домакинът. — Казах на секретарката ми да повика такси и искам да ви помоля да заведете мадмоазел Адел до Плас дьо ла Мадлен , където ще намерите заведение на име „Ше Нину“. Това е maison de rendezvous [72].

Младежът не вярваше на ушите си.

— Maison de… — заекна той. — Нима искате да отида в…

— Аз само следвам инструкциите, дадени ми от господин баща ви — обясни лекарят, изведнъж разтревожен да не са го разбрали погрешно. — Прегледах мадмоазел Адел и ви уверявам, че всичко е наред. Няма за какво да се притеснявате. Когато пристигнете в „Ше Нину“, отидете на рецепцията и си запазете стая. Не трябва да се показвате уплашен или смутен, ясно ли е? Дръжте се естествено и говорете уверено, като човек със самочувствие. Вземете ключа и я заведете в стаята. — Той протегна ръка, като така даде да се разбере, че разговорът е приключил. — Приятен ден, господин Саркисян.

След по-малко от две минути Крикор се намираше на улицата и се качваше в таксито, което щеше да го отведе до Плас дьо ла Мадлен . Мина известно време, докато се осмели да разгледа мадмоазел Адел, която дотогава бе поглеждал крадешком. Когато най-после се взря в нея, забеляза, че наистина е много красива, с големи зелени очи и мило, малко тъжно лице. Скромна и срамежлива, тя седеше в колата с наведена глава, затова той направо се слиса, когато по някое време тя се приближи и го целуна страстно по устата, а сетне направи нещо невероятно, което първо го ужаси, после го зашемети; сложи ръка между краката му и ловко притисна, докато на лицето ѝ сияеше изненадващо провокативна усмивка.

— T’es mignon, toi [73]…

Когато Крикор влезе в „Ше Нину“, вече му се виеше свят. Той взе ключа от рецепцията и двамата се качиха на втория етаж. Не се сети да се държи естествено, нито да говори самоуверено, както го бе посъветвал лекарят. Не знаеше как е изглеждал или какво е казал, умът му бе изцяло зает с французойката, която с нежни думи и ласки го завлече в стаята и му разкри един напълно нов свят.

Ах, невероятно е да имаш такъв баща!

ЧЪРЧИЛ ЗАКЪСНЯВАШЕ ЗА СРЕЩАТА И КАЛУСТ, на когото не му се говореше с Дарси, нито с Хендрик в присъствието на конкурента им, взе днешното издание на „Таймс“ от 17 юни 1913-а и се зачете. Новините наистина го интересуваха. След победата на италианците в Италианско-турската война, която бе приключила преди няколко месеца, Италия бе завладяла Триполитания и Киренайка [74], а съюзът между сърби, гърци, българи и черногорци бе разгромил турците в Балканската война. Статията даваше подробности за мирния договор, подписан в Лондон през миналия месец, и се коментираше, че Османската империя бе изгубила почти цялата си територия в Европа.