Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Част от това възпитание беше изкуството. Затова на втория ден сутринта Калуст заведе сина си в Лувъра, за да стимулира усещането му за красотата на живота.

— Един джентълмен трябва да умее да цени красотата — заяви той, когато влязоха в музея. — Без изкуство животът губи смисъл, а липсата на красота отнема неговия блясък.

Разходиха се из галериите, докато Калуст правеше вещи коментари за експонатите, които разглеждаха, и насочваше вниманието на сина си към детайлите. Крикор слушаше с престорен интерес, но когато застанаха пред картината на Куде, изобразяваща Наполеон на посещение в самия Лувър, баща му започна да повдига завесата на следващия етап от парижкото възпитание, което бе планирал за сина си.

— Наполеон е казал нещо много мъдро за жените — отбеляза Калуст, докато се любуваше на масленото платно на Куде, нарисувал как Наполеон слиза по стълбите на музея. — Изглеждат чудесно само в леглото и на бидето.

Крикор се усмихна.

— Наполеон е казвал това?

— Много често.

Младежът посочи към картина на Франсоа Буше малко по-нататък, изобразяваща гола жена, която лежеше върху възглавници от син плюш.

— Също когато позират на художниците, не мислите ли?

Калуст не отговори веднага. Той поднови крачка и продължи разказа си за творбите на изкуството, изложени в Лувъра. Едва когато стигнаха до картината на Леонардо да Винчи със загадъчната усмивка на Мона Лиза, той спря, пъхна ръка в джоба си и извади малка картичка, която подаде на сина си.

— Доктор Кемхаджян ще те чака в кабинета си — заяви той. — Адресът е тук. Отиди там днес, точно в четири следобед.

Това бе лекарят на семейство Саркисян в Париж и Крикор го познаваше добре. Всичко това обаче го изненада.

— Но защо трябва да ходя при доктор Кемхаджян? — учудено попита той. — Доколкото знам, ми няма нищо…

Баща му хвърли последен поглед на творбата на Да Винчи и продължи разходката си из Лувъра.

— Отиди и ще разбереш.

Доктор Кемхаджян бе дребен човечец, чиято гърбица му придаваше още по-съсухрен вид. Имаше остра сива брада и крив нос, които допълваха облика му на старец, излязъл от роман на Чарлз Дикенс или Виктор Юго. Кабинетът му се помещаваше в мрачна и рушаща се стара сграда на Монмартър. Докато вървеше натам, Крикор се питаше какво е накарало баща му да потърси услугите на такъв съмнителен субект. Може би защото е арменец, заключи той.

Дървените стълби на сградата скърцаха на всяка крачка и докато стигне до третия етаж, където загадъчният лекар се криеше в дупката, наречена от него кабинет, младежът вече бе останал без дъх. Позвъни на звънеца и му отвори беззъба старица. Покани го да изчака на скамейка, която имаше толкова окаян вид, че Крикор предпочете да остане прав, отколкото да позволи да се срути под тежестта му. Той вече не се питаше защо баща му се лекува при този доктор, а какво самият той правеше тук. Щом не е болен, защо е дошъл на лекар?

— А, вие сте младият Саркисян! — възкликна прегърбеният мъж, който внезапно изникна в чакалнята. — Влезте, влезте!

Крикор се подчини и се отправи към кабинета. Помещението бе зле обзаведено, имаше малко бюро с два стола, кушетка и прозорец с изглед към Сакре кьор . Крикор огледа единия от столовете, прецени, че е относително здрав, и не без известни опасения се настани на него.

— Докторе, истината е, че пращя от здраве — заяви младежът още с влизането. — Но баща ми настоя да дойда и…

— Добре е направил! — възкликна доктор Кемхаджян, потривайки ръце, докато сядаше зад бюрото. — Знаете ли, има аспекти, свързани със здравето, които дълго време остават незабелязани. Те съществуват, разбира се, но са скрити. Затова е важно човек отрано да се заеме с тях, за да избегне проблеми, разбирате ли? На медицински език ги наричаме профилактика. — Той енергично махна с ръка. — Трябва да се действа, преди наистина да се налага! Това е девизът ми.

— Звучи ми добре, но… какви невидими проблеми бих могъл да имам аз?

Лекарят извади документ от чекмеджето и го прегледа.

— Да видим — каза той. — Първо, трябва да се запозная с медицинската ви история. Температура, диария, възпалени сливици — неща, от които всеки човек е боледувал в детството си. Разкажете ми.

През следващите двадесет минути Крикор изброи различните вируси, за които си спомняше, като често препоръчваше на събеседника си да пита майка му, тъй като му се струваше, че Нунуфар би могла да отговори по-добре от него. Все пак тя е била до него по време на всичките му болести.